Историите, които ме научиха да живея

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Историите, които ме научиха да живея

Писане by gti on Съб 05 Апр 2008, 18:12

едно есе на Джордж ГАРЛИН, известен комик от 70-те и 80-те години, което написал, когато починала съпругата му

Цитат:
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
_________________
Ако искаш да промениш Света-промени себе си,
ако искаш да промениш мъжа си-промени себе си,
ако искаш да промениш детето си-промени себе си
и те ще се променят!

gti
любител
любител


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Dani on Пет 18 Апр 2008, 19:39

Много добре написано.Съгласна съм със всичко написано.

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:02

А Бог каза "НЕ"

Помолих Бог да вземе моята гордост,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,

от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,

прикована в леглото от своя недъг,

а Той ми отговори "Не".

Каза ми, че душата й е невредима,

а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че търпението е резултат от изпитания

и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,

а Той ми отговори "Не".

Каза, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че духът трябва да израсне сам,

а Той само ще го подрязва,

за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а Той ми отговори: "Не".

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както Той ме обича.

И Бог каза: "Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш..."

Молих Бог да ми даде сили

и Той ми прати изпитание,

за да ме закали.

Молих Бог да ми даде мъдрост

и Той ми прати проблеми,

за които се налага да мисля ден и нощ.

Молих Бог да ми даде мъжество

и Той ми изпрати опасности.

Молих Бог да ми даде любов

и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.

Молих Бог да ми даде благоденствие

и Той ми прати възможност.

Нищо от това, за което Го молих,

аз не получих даром.

Но получих всичко, от което имах нужда.

Бог чу молитвите ми.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:05

Двата вълка в нас

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:07

Притча за пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:09

Притча за въплъщаването

Спомняйте си тази притча тогава, когато сте в сложна ситуация и ще се изпълните с мъдрост и радост.

Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:

- Защо искаш да се въплътиш?

- Искам да се науча да прощавам.

- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

Натъжила се Душата, но повторила:

- Аз така искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:

- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.

Приближила се друга Душа и казала:

- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

Още една Душа се приближила и казала:

- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.

Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.

Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!

Превод от руски Таня Т.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:12

Пътят

Джошу се обърнал към учителя Нансен:

- Кой е верният Път?

Нансен отговорил:

- Всекидневният път е верният Път.

Джошу запитал:

- Мога ли да го науча?

Нансен отвърнал:

- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.

Джошу полюбопитствал:

- Но ако не го изучавам как ще го узная?

Отговорът на Нансен бил:

- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:14

Първото стъпало
(индийска притча)

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:16

Колко му трябва на човек


Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.

Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:

- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?

- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.

- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.

- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.

- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това? Той се усмихна.

- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. - Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.

- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. - Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.

Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.

Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.

Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.

Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.

Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.

Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!'

Той се просълзи .. и се отдалечи.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:18

Живот със съдържание

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.

Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:44

Защо Господ постъпва различно

Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?

В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.

Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:

- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.

- Добре. - Казал гостенинът и двамата си легнали.

На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.

Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша.

Той не можел да пита и просто тръгнал.

Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден.

Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка.

В нея живеели баба и внучката й, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо, което притеснявало възрастната жена било как ще се оправи внучката й след като тя почине.

Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята.

На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътя си с другия монах.

Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брега й, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромния си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката, за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката, която била много бурна и удавила момчето.

Нашият монах вече не издържал и попитал:

- Какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам.

Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него.

- Аз не съм монах, - казал той - а съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му.

- От първия дом, в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах.

- Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него.

- После отседнахме при бабата и момичето й, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка й, жената се молеше сутрин и вечер да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.

- Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче?

- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и затова Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечния пъкъл.

Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най-сетне получи отговор на въпроса си.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:48

Най-хубавият ден

Най-хубавият ден - днешния.

Най-голямата спънка - страхът.

Най-лесното нещо - да се заблудиш.

Най-голямата грешка - да паднеш духом.

Коренът на всички злини - егоизмът.

Най-хубавото развлечение - работата.

Най-лошото поражение - отчаянието.

Най-добрите учители – децата.

Най-голямото щастие – да си полезен на другите.

Най-неприятния недостатък – лошото настроение.

Най-красивия подарък – прошката.

Най-добрата защита – усмивката.

Най-доброто лекарство – оптимизма.

Най-мощната сила на света – вярата.

Най-стимулиращия дар – надеждата.

Единствената реалност – любовта.

Майка Тереза
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:49

Какво означава любовта

Група от професионалисти поставили въпроса "Какво означава любовта?" към група 4-8 годишни деца.


"Любовта е първото чувство, което усещаш, преди да излязат на пътя ти всички онези лоши неща." Чарли, 5 год.

"Любов е когато някой те наранява и ти се ядосваш, но не му крещиш, защото знаеш, че това би наранило неговите чувства." Саманта, 7 год.

"Любовта е това, което е в стаята с теб на Коледа ако спреш да отваряш подаръците и се заслушаш." Боби, 5 год.

"Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, ще трябва да започнеш с приятел, когото мразиш." Ника, 6 год.

"Любовта е прегръщане. Любовта е целуване. Любовта е да казваш "не"." Пати, 8 год.

Любов е когато казваш на някого нещо лошо за себе си и ти се уплашиш, че той няма да те обича повече. Но след това се изненадваш, защото не само, че той все още те обича, но те обича повече." Матю, 7 год.

"Има два вида любов. Нашата любов и любовта на Бог. Но Бог дава и двата вида." Джени, 8 год.

"Бог би могъл да каже вълшебни думи, за да накара пироните да излязат от Кръста, но той не го е направил. Това е любов." Макс, 5 год.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:50

Научих ...

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези, които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път, когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това, което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога, когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да те подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора, с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори, когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко, което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората, на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това, в което вярваш.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:52

Защо плачат жените?

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"

„Защото съм жена?", отговорила му тя

„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"

По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"

„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:55

Притча за Бог и бръснаря
Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.
Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.
Бръснарят казал:
- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог.
- Защо? – попитал го клиентът.
- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
- Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 16:57

Избирам...

Тъй като аз съм единственият човек, с когото ще съм свързан цял живот, избирам :

· да се обичам такъв, какъвто съм сега;

· да се почитам и ценя;

· да бъда своят най-добър приятел;

· да бъда човекът, с когото бих искал да прекарам остатъка от живота си;

· да се грижа и за другите;

· да засилвам, развивам и споделям обичта и живота си.


avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Вто 13 Юли 2010, 17:25

13 фрази за живота

1. Обичам те, не затова какъв си ти,а за това какъв съм аз, когато съм до теб.

2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.

3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.

6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.

7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него..

9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.

10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

12. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.

Габриел Гарсия Маркес

И още:

Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би няма да кажа всичко, за което си мисля сега… Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди. Ще бягам, щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми даде парченце живот… Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата. Ако Бог ми подари парченце живот… На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха. Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда трябва да го гледаш от долу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара… Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че нещо се променя.


8 октомври 2000 г. Габриел Гарсия Маркес

avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Сря 11 Авг 2010, 11:47

Боровото клонче от селцето Сен-Мартен

Паулу КОЕЛЮ


Веднъж в навечерието на Коледа свещеникът на селцето Сен-Мартен, което се намира във френските Пиренеи, се готвел за рождественската служба, когато неочаквано до него достигнало вълшебно благоухание. Навън била зима и всички цветя отдавна били прецъфтели, но отнякъде идвал сладостен аромат, сякаш пролетта била решила да дойде много преди да е дошло време за това.

Изненадан, свещеникът излязъл на улицата да погледне що за чудо е това и тогава видял момчето. То седяло на прага на училището, а пред него лежало златно коледно дръвче.

— Какво прекрасно дърво! — възкликнал свещеникът. — Сигурно самите небеса са го докоснали — толкова дивно благоухае! А е направено и от чисто злато! Къде го намери?

Момчето обаче изобщо не споделило възторга на свещеника.

— Колкото по-дълго го нося, толкова по-тежко става — оплакало се то. — И игличките му са вече съвсем твърди. Все пак това едва ли е истинско злато и се страхувам, че у дома здраво ще ме наругаят.

И момчето разказало на свещеника какво се е случило с него.

— Днес сутринта тръгнах за големия град, за Тарб. Мама ми даде пари, за да купя красива елха за Коледа. По пътя обаче, като минавах през едно село пред очите ми излезе самотна старица, която нямаше с кого да посрещне нашия светъл празник, свят за всички християни. Дадох й малко пари за вечеря — не се съмнявах, че ще мога да се спазаря за малко по-евтино коледно дръвче.

В Тарб минах край големия затвор. Там, пред вратите му се беше събрала цяла тълпа от хора, които чакаха свиждане със затворниците. Те всички бяха много тъжни: нали им предстоеше да прекарат коледната нощ далеч от своите близки и роднини. От разговорите им разбрах, че някои от тях нямат дори с какво да си купят парче хляб. Поддадох се на порива и реших да разделя парите си с тези хора - ами че те бяха в крайна нужда. Оставих си само, колкото да мога да хапна нещо. Търговецът, който продаваше коледните елхи е приятел на нашето семейство и си помислих, че ще мога да се уговоря с него да ми даде елха, а през следващата седмица да си отработя дълга.

Когато обаче отидох на пазара, се оказа, че днес този търговец не е излязъл да продава. Аз се опитах колкото мога да поискам назаем пари, за да купя елхичка от друг продавач, но никой не искаше да ми даде срещу дълг.

Тогава си казах, че със сит стомах се съобразява по-лесно. Но до кафенето, към което се запътих, стоеше някакво момче, на вид чужденче. То ме помоли за малко пари — вече два дни не беше слагал нито троха в устата си. Аз веднага си представих, че може би, когато Иисус е бил малък, също така е гладувал. Нищо друго не ми оставаше, освен да дам на бедното момче всичко, което ми беше останало и си тръгнах за вкъщи. По пътя скърших борово клонче. Опитах се да го отрежа по-равно, но то стана твърдо като метал. Нима за такава коледна елха си мечтаеше мама?

— Мило момче — казал му свещеникът, — това дърво толкова чудесно благоухае, че несъмнено е било докоснато от самото Небе. Чуй как е свършила твоята история.

Още щом си се сбогувал с онази самотна старица, тя се е помолила на Дева Мария и е поискала от нея да те отблагодари за твоя щедър дар. Роднините и близките на затворниците решили, че ангел небесен е долетял при тях в твоите одежди и се помолили на ангелите, молейки ги да те възнаградят за угощението, което сега можели да си купят за Коледа. А момчето, на което ти си дал милостиня, се помолило на Иисус за тебе.

Дева Мария, ангелите и Христос чули молитвите на онези, на които ти си помогнал. И когато си отчупил боровото клонче, Дева Мария вложила в него благоуханието на милосърдието. Докато си вървял към дома си, ангелите докоснали боровите иглички и ги превърнали в злато. И накрая, самият Христос погледнал чудесното клонче и го благословил — и отсега всеки, който се докосне до това коледно дръвче, ще му се простят всички грехове и всичките му желания ще се изпълнят.

И всичко станало както казал свещеникът. Легендата гласи, че чудесното борово клонче и до днес се пази в селцето Сен-Мартен. Казват, че великата сила на благодатта се спуска върху всеки, който помага на своите ближни в навечерието на Коледа, колкото и далече да се намира той от малкото селце в Пиренеите.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Сря 11 Авг 2010, 11:53

Усмивката

Какво означава тя?

Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....

Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.

Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.

Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.

Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.

Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.

Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.

Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!

(неизвестен английски автор)
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Сря 11 Авг 2010, 11:53

Приказка за морската звезда

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Неизвестен автор

Превод от английски Л.Господинова
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Сря 11 Авг 2010, 11:54

Докосване до децата

Намалете темпото само за три минути, за да се докоснете до мъдростта на децата. Струва си да се вслушате в думите им.

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”

Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години (О-о-о-о)

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
(ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години

И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче.”

(Подобното лекува подобно – колко хомеопатично.)

в. „Хомеопатия”.
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Сря 11 Авг 2010, 11:57



"Децата пишат писма до Бог”
откъси от книгата на М. Димов

Писателят от Рига Михаил Димов е направил уникално изследване. Неговата
книга "Децата пишат писма до Бог" не задължава и не призовава...
Просто авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на
децата. Това са и техните страхове, и радости, болки и обиди... Едва ли
би могло да се зададе друг подобен въпрос, на който да се получи
абсолютно честен отговор...


Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато
авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на
американски деца откъси от книгата "Децата се усмихват на Бога". В тях
децата сякаш разговаряли с Бог и тогава му идва мисълта: "А какво биха
казали нашите деца на Бог?" И авторът измислил три въпроса: за какво би
искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? И за какво би
искал да помолиш Бог? С тези въпроси той тръгнал по училищата.


- Аз се обърнах точно към любимите учители на децата - разказва
авторът. — И ги помолих колкото могат по-внимателно, грижливо,
ненатрапчиво да зададат въпросите. Ако го бях направил аз сам, разбира
се децата биха го възприели по друг начин: ето, дойде чичко писател и
трябва да се отговаряха с някакви стандартни фрази. Реших да задам
своите въпроси на деца от 7 до 12 години, защото по-големите са вече
по-меркантилни, а по-малките не разбират още такива въпроси. Разбира
се, не всички директори на училища ме пускаха да вляза: Защо трябва да
бъркате в душата на децата. Но децата се оказаха по-талантливи от
възрастните. Те отговаряха искрено, философски, дори с хумор. Мнозина
може би не знаеха нищо за Бог, но интуитивно чувстваха, че това е нещо
по-високо от родителите, по-високо от учителите. Учителите бяха във
възторг от получените отговори, четяха ги в учителските стаи пред
колегите си и ахкаха. Ето по този начин аз получих повече от 3500
писма. От тях аз подбрах най-интересните и ги включих в своята книга
"Децата пишат писмо до Бог".
- Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето?
Женя, 2 кл.

- Ти си създал заповеди за възрастни. Ние измислихме заповеди за децата. Ти само ги попрегледай.
1. Щом вече си се родил, не пискай.
2. Не се отказвай от удоволствия, щом душата ти ги иска, нали тя е от Бога.
3. Не се пъчи от мързел.
4. В любовта дръж на своите хора.
5. Уважавай майка си и пастрока си.
6. Задоволявай се с малко, понеже и ти самият си още малък.
7. Не погубвай природата - ти ще лежиш в нея.
8. Не се обиждай на възрастните, радвай се, че има още да живееш и живееш.
9. Не се прави мазоли на зъбите.
10. Не пуши на гладно.
4 "А" клас

- Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли?
Петя, 4 клас

- Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми, защо хората не Те виждат?
Юра, 2 клас

- Кой духа вятърът?
Алик, 1 клас

- Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?
Надя, 3 клас

- Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле?
Радик, 4 клас

- А Ти обслужваш ли и другите страни?
Толик, 3 клас

- Е, добре, де, Господи, мен щъркелът ме е донесъл на моите родители, а вместо него кой ни прави?
Олег, 3 клас

- А Ти какво образование имаш?
Зайга, 2 клас

- Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?
Сеня, 1 клас

- Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете?
Нина, 2 клас

- А в детството си Ти биеше ли се с децата или беше кротичък?
Костя, 2 клас

- Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?
Зоя, 3 клас

- Може ли да не умирам, а?
Юля, 1 клас

- А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е?
Толик, 2 клас

- Аз прочетох, че Христос е евреин, но нали той е Твой син, и какво, Ти също ли си евреин?
Ася, 2 клас

- Господи, Ти поне новия ми адрес знаеш ли?
Ляля, 1 клас

- От кой момент може да се смята човека за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка?
Марик, 3 клас

- Кажи ми, Господи, как се държа аз в обществото?
Альоша, 1 клас

- Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и
духаш топъл вятър на Земята, и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да
плача?
Наташа, 2 клас

- Какво значи това: всичко е по божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната?
Марат, 2 клас

- Всички казват, че в 2000-ата година ще дойде краят на света. А какво ще стане после?
Максим, 3 клас

- На колко години си, Господи?
Валя, 2 клас

- Ти би ли искал да си от нашите?
Сьома, 3 клас

- Харесва ли Ти това, което става на Земята?
Андрей, 4 клас

- Със сигурност ли всички легенди за Тебе са истина?
Галя, 3 клас

- Католиците си имат един Бог, мюсюлманите — друг, юдеите — трети,
лютераните — четвърти, православните — пети. И там колко общо сте?
Игор, 4 клас

- Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?
Гриша, 4 клас

- Господи, а къде е сега Христос, с какво се занимава той?
Стела, 2 клас

- А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи?
Валери, 2 клас

- Христос е Твой син. А той обича ли Те като баща?
Рита, 3 клас

- Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?
Андрей, 4 клас

- Е, добре, първата двойка хора на Земята си създал Ти. А как са направили третия човек?
Владик, 4 клас

- Ти имаш ли ум или целият се състоиш от душа?
Женя, 3 клас

- Нали първи са започнали да раждат мъжете — спомни си реброто на Адам и
Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?
Зоя, 4 клас

- Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое?
Руслан, 1 клас

- От какво същество се е появила котката?
Лена, 3 клас

- Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?
Катя, 2 клас

- Добре ли Ти е там?
Артьом, 1 клас

- За да ми простиш греха, отначало трябва да съгреша ли?
Петя, 1 клас

- Какво най-напред е направил Христос, когато е възкръснал?
Оля, 3 клас

- Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?
Ира, 2 клас

- Човек не бива да яде месо, а кюфтета може ли?
Миша, 3 клас

- Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или на някой друг?
Стасик, 2 клас

- Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната?
Сергей, 3 клас

- Защо на едни Ти помагаш, а на мене — не?
Алик, 2 клас

- А Твоите ангели ходят ли на училище?
Вася, 1 клас

- Ти с колко години си по-голям от Земята?
Рая, 1 клас

- А на другите планети Ти ядосан ли си?
Андрей, 2 клас

- Защо светът е кръгъл?
Олег, 2 клас

- Защо отглеждат човека с години, а после хоп — и той вече е мъртъв?
Вася, 2 клас

- Господи, има ли те изобщо?
Александър, 2 клас

- Ти как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Или може би ти трябва нещо?
Зина, 3 клас

- А мен има ли ме в действителност?
Люба, 3 клас

- Защо се страхуваш да се покажеш на хората?
Нема, 4 клас

- Как живееш там: добре, средно, лошо или ужасно?
Алла, 4 клас

- А защо хората изпускат газове в атмосферата и развалят небосклона?
Робърт, 3 клас

- Защо още във втори клас много момчета са такива женолюбци?
Надя, 2 клас

- Ето, светът ще свърши и ще започне друг, така ли?
Гарик, 3 клас

- Ти защо си такъв — отначало си лош, а на другия ден — прекрасен?
Оля, 2 клас

- Ти какво, по-невидим си и от въздуха ли?
Рита, 2 клас

- Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят или не?
Света, 3 клас

- Дядо Боже, а какво е имало зад мен?
Алик, 1клас

- Кога е започнала любовта на Земята?
Катя, 4 клас

- Ти можеш ли да ми дадеш късмет и надуваема лодка?
Арвид, 3 клас

- Космосът има ли начало и край, дясна и лява страна, горе и долу?
Ваня, 1 клас

- А Ти как си се появил на света?
Альоша, 1 клас

- Как така, преди това нищо още не е имало? А какво е имало?
Настя, 1 клас

- Може би мога да Ти помогна с нещо?
Света, 2 клас

- Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?
Анзор, 3 клас

- Ако Ти живееш на небето, защо слънцето не Те изгаря?
Сергей, 4 клас

- Ти откъде ни наблюдаваш?
Руслан, 2 клас

- Дядо Боже, аз колко ще живея?
Оля, 1 клас

- А в Библията всичко ли е истина?
Вика, 3 клас

-А Ти как различаваш женската душа от мъжката? По пишката ли?
Вова, 3 клас

- А кое е било по-напред, Адам и Ева или динозаврите?
Яна, 4 клас

- Вярно ли е, че в Гърция е имало истински митове?
Владик, 3 клас

- Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?
Лада, 2 клас

- Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви?
Витя, 3 клас

- Ти защо поиска да направиш Земята?
Андрей, 4 клас

- За какво ни следиш?
Филип, 2 клас

- Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова.
Наташа, 4 клас

- А Ти как стана всемогъщ?
Ира, 1 клас

- Е, а сега Ти би ли създал човека за втори път?
Олег, 3 клас

- Аз нямам вредни навици. Какво ми се полага?
Роберт, 4 клас

- Господи, хайде да бъдем приятели!
Федя, 1 клас

- На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли?
Игор, 4 клас

- Ти защо допускаш всичко на Земята?
Адик, 4 клас

- Ти какви оценки би ми поставил за живота?
Аркадий, 2 клас

- Ох, Господи, ама аз защо съм така устроена?
Алла, 3 клас

- Ти ли пращаш бурята?
Ася, 2 клас

- Ти как сам виждаш всичко едновременно?
Стасик, 2 клас

- Ти си дал на хората болести за инжекциите ли?
Ося, 2 клас

- Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи?
Лиза, 2 клас

-Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе?
Руслан, 2 клас

- Къде отиват сенките?
Тоня, 3 клас

- Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?
Марина, 4 клас

- За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират?
Костя, 2 клас

- За какво съм нужен на планетата Земя?
Олег, 2 клас

- Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа?
Андрей, 4 клас

- И за чуждопланетяните ли ще има също край на света?
Льова, 2 клас

- Защо нашите рани зарастват, а твоите не?
Денис, 4 клас

- Кое е най-най-последното число в живота?
Света, 4 клас

- Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките?
Валентин, 4 клас

- Бих искал да знам, какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение или Земята ще изгори с огнен пламък?
Кирил, 4 клас

- В различните книги Тебе те описват по различен начин. Къде да намеря Твоя снимка? Пък била тя и допотопна?
Рая, 3 клас

- Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток.
Андрей, 4 клас

- Какво не ти харесва в нашия живот?
Славик, 2 клас

- На тебе харесва ли ти моя дядо?
Елла, 2 клас

- Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а?
Гена, 3 клас

- Защо по-рано зверовете са говорили, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева.
Ева, 3 клас

- Ти защо си направил човека главен на Земята?
Олег, 4 клас

- А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички?
Андрей, 3 клас

- Вярно ли е, че преди Тебе всички хора са били маймуни?
Сергей, 4 клас

- Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?
Олга, 3 клас

- А атеистите молят ли те за нещо?
Ояр, 3 клас

- А ние да не би да сме Твоите играчки?
Саша, 2 клас

- Защо човекът не се излюпва от яйцето?
Тима, 2 клас

- Все пак кой е създал човека — Ти или трудът?
Рафик, 3 клас

- Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите — не?
Костя, 2 клас

- Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как се издевават над мен?
Глеб, 3 клас

- Там при Тебе красиво ли е или не?
Серьожа, 2 клас

- Ти щастлив ли си?
Евелина, 1 клас

- На какъв език говорят душите?
Рая, 4 клас

- Когато още ме нямаше, Ти знаеше ли че ще ме има?
Леня, 4 клас

- Ако нещо ме боли, това означава, че Ти ми се сърдиш ли?
Гога, 4 клас

- Каква марка е твоята кола? Божествена?
Кузя, 4 клас

- Славата не Ти ли пречи да живееш?
Вася, 3 клас

- Колко са вярващите сред вярващите?
Зоя, 4 клас

- Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?
Игор, 3 клас

- Когато вече няма да ме има, аз ще виждам ли себе си?
Толик, 2 клас

- Вчера аз прочетох, че е умрял един вестник. Къде ще пратиш душата му?
Саша, 4 клас

- Как се става спомен?
Миша, 4 клас

- Ти си директор на времето ли?
Нона, 2 клас

- Аз много ли те излагам?
Вова, 4 клас

- Може ли понякога да ти се присънвам?
Валера, 3 клас

- Ти в какъв вид живееш?
Ерик, 4 клас

- Направи така, че лятото да дойде завинаги.
Жора, 4 клас

- Скъпи Боже, моля те, направи така, че започвайки от баба и
завършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути.
Тоня, 2 клас

- Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама.
Вера, 1 клас

- Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи.
Никита, 2 клас

- Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил
за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора без да има защо и
ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах
възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е
най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори ако
се случи да умирам.
Ира, 4 клас

- Аз бих искал Ти да ми станеш баща. Да си купим кола. Ауди-100.
Валентин, 4 клас

- Искам всички хора да живеят щастливо и всички деца да се държат добре с родителите си и да не са бандити.
Женя, 2 клас

- Дай ми вълшебна пръчица и ще Те оставя на мира.
Гарик, 2 клас

- Моля те, направи живота по-прост.
Павел, 4 клас

- Покажи ми тихичко поне един ангел.
Рая, 2 клас

- Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче.
Кира, 4 клас

- Прости всички, които не са кръстени, и мен заедно с тях.
Филип, 3 клас

- Господи, аз искам да умра без да ме боли.
Таня, 4 клас

- Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно.
Вася, 2 клас

- За какво да те помоля? Ами че Ти сам всичко знаеш.
Алик, 4 клас

- Изненадай ме, Господи.
Артур, 3 клас

- Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе.
Вера, 3 клас

- Изпари моите грехове.
Толик, 3 клас

- Хайде да се срещнем преди смъртта.
Юра, 2 клас

- Не моля за себе си, за човечеството моля. Направи така, че всички на
света да живеят с 11 години повече, отколкото им се полага.
Артур, 2 клас

- Нека моя татко и моят дядо да станат ангели - те ще ме пазят.
Женя, 1 клас

- Покажи ме моля те на целия свят.
Алла, 2 клас

- Дай ми 1000000000000000000 долара.
Ерик, 4 клас

- Покажи ми как Ти ме обичаш.
Ерна, 2 клас

- Бих искала да дойда при Тебе на гости вкъщи. За една седмица.
Алена, 1 клас

- Пише Ти Антон. Ако е възможно, сътвори така, че моите любими играчки да оживеят.
Антон, 2 клас

- В една книжка прочетох стихотворение, че Ти си изпратил на враната
парче сирене. Не можеш ли и на мен също да ми изпратиш? Много ми
харесва.
Вовка, 2 клас

- Вземи ме при себе си, в Русия.
Павлик, 2 клас

- Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко.
Нина, 2 клас

- Искам тиха спокойна старост.
Юра, 1 клас

- Пусни моля ти се, баба ми при мен за Нова година.
Рая, 2 клас

- Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да те моля. Ти ще
си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш "Мерцедес".
Антон, 4 клас

- Искам да имам крилца.
Ивона, 1 клас

- Изпрати на Земята своя син. Ние няма да го разпънем.
Павлик, 3 клас

- Не ни брой времето, изгубено за молитви. Трябва да се съобразява това.
Янис, 3 клас

- Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти — в мене.
Ляля, 2 клас

- Осинови ме, а когато Ти бъдеш стар, аз ще ти подам чаша вода.
Олег, 2 клас

- Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо.
Алик, 1 клас

- Направи от мен супермен. Само не ми казвай, че трябва да се тренира,
всеки ден да се бяга, сутрин да се прави гимнастика. Това всеки ден го
слушам от баща ми.
Моня, 4 клас

- Дай ми лична молитва.
Игор, 3 клас

- Научи моите врагове да прощават на своите врагове.
Гера, 4 клас

- Преди две години Дядо Мраз ми подари велосипед, но той вече ми е
малък и ми трябва по-голям. Ти нали си по-богат от Дядо Мраз?
Робърт, 3 клас

- Спасявай хората не от грехове, а от самота.
Сергей, 3 клас

- Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас

- Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: "Мама". И край.
Ваня, 4 клас

- Ех, ако Ти ме познаваше по-рано. В детската градина. Сега аз малко се изоставих.
Света, 2 клас

- Господи, получава се, че ако Тебе те нямаше, нищо нямаше и да има?!
Сергей, 2 клас

- Знаеш ли, откакто разбрах за тебе, вече никога не преписвам.
Ина, 2 клас

- Господи, не умирай, моля те, че на Земята ще започне такова нещо...
Ася, 2 клас

- Бях на село и видях малка църква. Беличка, чистичка. Зад нея брези,
рекичка, а недалече голяма зелена гора... Това Твоята вила ли е?
Наташа, 4 клас

- Е, Господи, поне на себе си би могъл да си прекараш телефон!
Яша, 3 клас

- А Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това
той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър.
Хитро.
Толик, 4 клас

- Утре ще отида в църквата и ще Ти разкажа супер виц за атеистите. Ще се пукнеш от смях!
Степа, 3 клас

- Пиша Ти от интерната. Интернат — това е място, където изпращат децата заради лошото поведение на родителите.
Ария, 4 клас

- Край, аз знам какво е това любов. Любов - това е гола жена.
Андрей, 3 клас

- Ти знаеш ли, мама ни напусна и сега на нас с татко толкова ни се иска женска ласка.
Веня, 2 клас

- Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.
Роман, 2 клас

- Слушай, живот ни дават родителите, а го отнемаш Ти.
Ерна, 2 клас

- Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се
разделям с децата и нашата Галина Михайловна, с Тебе. Аз бих те поканил
на гости, но нали там говорят на иврит...
Изя, 4 клас

- Ти си създал човека, Господи, а той е създал Тебе. И още не се знае кой се е справил по-добре.
Борис, 4 клас

- Аз толкова се уморих от живота: учиш, учиш, учиш. Като последен глупак!
Сеня, 3 клас

- Вчера научих страхотно поверие за Тебе: ако вие сте богати - това е от Бога, ако сте бедни - това ви води към Бога.
Зорик, 4 клас

- Ако беше направил най-напред жената, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата.
Вова, 4 клас

- Господи, като чете човек надписите върху паметниците в гробищата, и се замисляш, а къде са погребани лошите хора.
Олег, 4 клас

- Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората
да се подготвят, че да не стане като при първото му идване.
Алина, 4 клас

- Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно.
Валя, 4 клас

- Хубаво Ти е на Тебе, Господи, с живия Висоцки общуваш.
Рудик, 4 клас

- Защо трябва ние да страдаме, заради непослушанието на Адам и Ева?
Аркадий, 2 клас

- Прости ми за всички грехове, знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има.
Шурик, 2 клас

- А времето, когато ние спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това. Насън ние дори не ядем.
Женя, 4 клас

- Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е и какво?
Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм
страхливец. Благодаря.
Едик, 3 клас

- Уважаема Татяна
Ивановна, на въпроса, поставен от писателя Димов, "за какво би искал ти
да помолиш Бога?", мога да отговоря: Това е моя тайна и аз нямам
намерение да я разгласявам. С уважение, винаги на Вашите услуги...
Х. 4 клас

- Желая Ти всичко най-хубаво в живота.
Степа, 1 клас

- Дядо Боже, каня те на моя рожден ден, който ще се състои на 4 август в
14 часа. Ще те чакам. Ако нямаш пари, идвай без подарък.
Миша, 2 клас

- А аз нали всяка секундичка умирам.
Паша, 1 клас

- Ти защо си такъв неопределен: един ден е студено, на другия ден е горещо, а още си и такъв ветровит.
Соня, 2 клас

- Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека.
Галя, 4 клас

- Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!
Андрей, 1 клас

- Вярно ли е, че всеки човек си има свой ангел-пазител? Ако е да, кой е моят ангел? Аз бих искал да се сприятеля с него.
Едик, 4 клас

- На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват.
Остап, 3 клас

- Ще можеш ли Ти да ми простиш моите грехове, ако не, тогава ще греша и по-нататък вече със спокойна душа.
Ернст, 4 клас

- Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.
Славик, 3 клас

- Ех, да имах Твоите възможности!
Олег, 2 клас

- Децата трябва де си имат свой Бог. Славно, добро Богченце.
Саша, 3 клас

- Аз съм лош, но нека хвърли камък по мене, който е добър. Само, тфу-тфу, Ти не хвърляй!
Вячеслав, 3 клас

- Развод - това е погребение на семейството.
Оля, 4 клас

- Аз Тебе те уважавам заради вярата ти в човека.
Игор, 3 клас

- Старците — това са уморени деца.
Андрон, 4 клас

- Всяка сутрин аз погребвам вчерашния ден. Нали той си е отишъл от мен завинаги.
Аркадий, 3 клас

- Аз вярвам в Тебе, Господи, не само в църквата.
Андрей, 4 клас

- Аз съм още малка, уча се в трети клас, грехове засега нямам, но се събират.
Ева, 3 клас

- Родителите - това е нашата болка.
Владик, 1 клас
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Lindzi on Сря 11 Авг 2010, 11:58

Легенда за лудостта и любовта


Разказва се в тази легенда, че веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попитало: "На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта."

ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... Едно...две...три... започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните (но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата). СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... (забравих къде се скрила!)... но това не е толкова важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999 ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион", преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.

От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Историите, които ме научиха да живея

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите