Жива ограда – как, къде и с какво?

Предишната тема Следващата тема Go down

Жива ограда – как, къде и с какво?

Писане by Dani on Чет 02 Дек 2010, 12:00


Тя се използва за ограждане на целия участък или на части от него: детски кът, спортна площадка, басейн. Живата ограда може да има не само декоративно, а и стопанско предназначение. Освен всичко останало, тя пази от ветрове, от навяване на сняг и не на последно място – крие къщата от чужди очи.

Живите огради се различават по начина на оформление: свободно растящи, „подстригани”, укрепени с различни конструкции. При последните се използват не храсти, а виещи се растения.

За живи стени и огради трябва да се избират растения, които могат да бъдат оформяни чрез подстригване, растат гъсто и, разбира се, са красиви. Можете да се спрете на видове с меки, бодливи или восъчни листа, листопадни и вечнозелени.

Живите огради могат да бъдат едноредни, двуредни, триредни, с различна височина. Гъстотата им зависи от размера на растенията и височината на замислената ограда. За високи над два метра, оформени чрез подстригване огради и живи стени, могат да се използват пирамидални тополи, обикновена елха, клен, някои видове глог. Високи живи огради могат да се създадат и от лиани, но ще са ви нужни опори.

За средните по височина живи огради най-подходящи са люлякът, орловите нокти, жълтата акация, птичето грозде, дрянът.

За ниските живи огради (по малки от 1м) са пригодни киселият трън, ливадникът, касисът, чимширът, дафиновото дръвче и някои други храсти с компактна листна маса и по-дребен ръст.

Ниските зелени огради се наричат бордюри. С тях могат да се отделят различните туфи цветя, да се оформят площадки и пътечки. Обикновено бордюрите са от един ред, но можете да опитате експериментално и в два реда – по-висок и по-нисък.

За да направите жива ограда от храсти, трябва първо да изкопаете траншея с дълбочина 0,4 - 0,6 метра. Широчината й зависи от това в колко реда ще засадите растенията.

Запълнете я с плодородна почва, обогатена с органични и минерални торове или торф. Ако сте се спрели на традиционното птиче грозде, засадете го шахматно през 15 см. Корените задължително трябва да намалите и леко да подрежете.

Това ще стимулира растежа на кореновата система и ще ограничи изпаряването на влагата от листата.

Българският цветен пазар е богат и с други подходящи за целта дървета и храсти. Можете да си харесате евонимус (вечнозелен храст от рода на дафиновото дръвче или туя (иглолистно дръвче, което се предлага с различни височини – от 80 до 180 см).

За жива ограда са подходящи и всички разновидности на кипариса. Изключително разпространен е чимширът, който дава усещането за нещо много българско, носи духа на старата нашенска къща. Това е типично лаврово растение, което позволява оформянето в най-екстравагантни форми и понася добре рязането. Расте добре на сянка и полусянка, под високи дървета, на северно изложение. Късно през есента по-големите храстчета трябва добре да се завържат, за да не се изпочупят от вятъра и снега.

Живите огради стават изключително красиви, ако се посадят растения с различен цвят на листата. Например на един ред обикновен кисел трън със зелени листа, а на втория ред – сорт с пурпурни листа.

Много ефектни като декорация са комбинираните живи огради от два сорта растения с различна височина. Получават се изключително красиви композиции и се дооформя оградата, защото по-ниските храсти прикриват оголените долни клони на по-високите насаждения.

Грижата за живата ограда се състои преди всичко в редовното й подстригване. Резултатът не закъснява – правилна и елегантна форма и по-голяма плътност.
Подрязването на храстите трябва да започне на втората година след посаждането. Първото подрязване се прави със секатор колкото е възможно по-ниско. След това – само с овощарски ножици, по вкус, за постигане на желаната форма.

При първото подрязване трябва да се отстранят 1/3 – 1/2 от израсналите през предишната година клонки. И всяка следваща година – 1/2 – 2/3 от листната маса на растенията.

Добре оформената жива ограда трябва да започва от височина 10-12 сантиметра.
Подрязването обикновено се прави два пъти годишно – през пролетта и в средата на лятото. Страничните части на живата ограда трябва да се подстригват отдолу нагоре. По този начин отрязаните клончета свободно падат на земята.

Красивите цъфтящи храсти не се подстригват, а само се изравняват странично.
Ако живата ограда е остаряла и съвсем е изгубила формата си, трябва да я „подмладите”, т.е. да я изрежете из основи – на 4-6 см от корените.

При подрязването на растенията трябва да имате предвид и биологичните им особености. Например в никакъв случай не режете клончета, които носят цветовете (става дума за богатоцъфтящите храсти). И още – след всяко подрязване добре разрохквайте почвата под растенията, наторете ги и обилно ги полейте.

Подрязването на живата ограда трябва да се прави редовно и навреме – ако се наложи, и по няколко пъти през лятото, за да изпълнява своето предназначение. Трябва да се знае, че подрязването активизира образуването на филизи, които трябва да се отделят.
Тръгвайки да купувате, растения, не мислете само за това, че те трябва да бъдат много красиви.

Имайте предвид естествените им изисквания и съчетаемостта между различните видове. Не е разумно да садите едно до друго светлолюбиви и сенколюбиви растения. Ако съумеете правилно да групирате видовете по височина, форма на короната и окраска на листната маса, ще получите невероятно красиви живи огради и бордюри.

Растения, подходящи за живи огради и бордюри:
• Кисел трън (Berbebis vulgabis)
• Глог (Mespilus oxyacantha)
Арнолда (Crataegus arnoldiana)
Даурски (Crataegus dahurica)
• Орлови нокти (Loniceracaprifolium)
Алберта (Lonicera albebtii)
Алпийски (lonicera alpigena)
Златист (Lonisera chrysantha)
• Върба (Salix herbacea)
• Дрян (Cornus)
Обикновен (Cotoneaster integerrima)
Блестящ (Cotoneaster lucidus)
• Ливадник (Спирея)
Брезолистен (Spiraea betulifolia)
Дугласа (Spiraea douglasii)
Японски (Spiraea japonica)
• Чимшир (Bucus sempervivens)
• Дафиново дръвче (Laurus nobilis)
• Джел (Ilex acuifolium)
• Птиче грозде (Ligustrum ovalifolium).



източник: www.ladyzone.bg

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Жива ограда

Писане by styyni on Чет 02 Дек 2010, 14:10

Живите огради се различават по начина на оформление:
свободно растящи, "подстригани", укрепени с различни конструкции.
При последните се използват не храсти, а виещи се растения. За живи
стени и огради трябва да се избират растения, които могат да бъдат
оформяни чрез подстригване, растат гъсто и, разбира се, са красиви.
Можете да се спрете на видове с меки, бодливи или восъчни листа,
листопадни и вечнозелени.
Живите огради могат да бъдат едноредни, двуредни, триредни,
с различна височина. Гъстотата им зависи от размера на растенията и
височината на замислената ограда. За високи над 2 м., оформени чрез
подстригване огради и живи стени, могат да се изпозват пирамидални
тополи, туя, обикновена елха, клен, някои видове глог. Високи живи огради могат да се създадат и от лиани, но ще са ви нужни опори.

За средните по височина живи огради най-подходящи са люлякът, орловите нокти, жълтата акация, птичето грозде, дрянът.
За ниските живи огради (по-малки от 1 м.) са
пригодни киселият трън, ливадникът, касисът, чимширът, дафиновото дръвче
и някои други храсти с компактна листна маса и по-дребен ръст. Ниските
зелени огради се наричат бордюри. С тях могат да се отделят различните
туфи цветя, да се оформят площадки и пътечки. Обикновено бордюрите са от
един ред, но можете да опитате експериментално и в два реда – по-висок и
по-нисък.
За да направите жива ограда от храсти, трябва първо да изкопаете
траншея с дълбочина 0,4 - 0,6 метра. Широчината й зависи от това в колко
реда ще засадите растенията. Запълнете я с плодородна почва, обогатена с
органични и минерални торове или торф. Ако сте се спрели на
традиционното птиче грозде, засадете го шахматно през 15 см. Корените
задължително трябва да намалите и леко да подрежете. Това ще стимулира
растежа на кореновата система и ще ограничи изпаряването на влагата от
листата.

Българският цветен пазар е богат и с други подходящи за целта дървета и храсти.
Можете да си харесате евонимус (вечнозелен храст от рода на дафиновото
дръвче) или туя (иглолистно дръвче, което се предлага с различни
височини – от 80 до 180 см). За жива ограда са подходящи и всички
разновидности на кипариса. Изключително разпространен е чимширът, който
дава усещането за нещо много българско, носи духа на старата нашенска
къща. Това е типично лаврово растение, което позволява оформянето в
най-екстравагантни форми и понася добре рязането. Расте добре на сянка и
полусянка, под високи дървета, на северно изложение. Късно през есента
по-големите храстчета трябва добре да се завържат, за да не се изпочупят
от вятъра и снега.
Живите огради стават изключително красиви, ако се посадят растения с
различен цвят на листата. Например на един ред обикновен кисел трън със
зелени листа, а на втория ред – сорт с пурпурни листа. Много ефектни
като декорация са комбинираните живи огради от два сорта растения с
различна височина. Получават се изключително красиви композиции и се
дооформя оградата, защото по-ниските храсти прикриват оголените долни
клони на по-високите насаждения.

Грижата за живата ограда се състои преди всичко в редовното й подстригване.
Резултатът не закъснява – правилна и елегантна форма и по-голяма
плътност. Подрязването на храстите трябва да започне на втората година
след посаждането. Първото подрязване се прави със секатор колкото е
възможно по-ниско. След това – само с овощарски ножици, по вкус, за
постигане на желаната форма. При първото подрязване трябва да се
отстранят 1/3 – 1/2 от израсналите през предишната година клонки. И
всяка следваща година – 1/2 – 2/3 от листната маса на растенията. Добре
оформената жива ограда трябва да започва от височина 10-12 сантиметра.
Подрязването обикновено се прави два пъти годишно
през пролетта и в средата на лятото. Страничните части на живата ограда
трябва да се подстригват отдолу нагоре. По този начин отрязаните
клончета свободно падат на земята. Красивите цъфтящи храсти не се
подстригват, а само се изравняват странично. Ако живата ограда е
остаряла и съвсем е изгубила формата си, трябва да я "подмладите", т.е.
да я изрежете из основи – на 4-6 см. от корените.

При подрязването на растенията трябва да имате предвид и биологичните им
особености. Например в никакъв случай не режете клончета, които носят
цветовете (става дума за богатоцъфтящите храсти). И още – след всяко
подрязване добре разрохквайте почвата под растенията, наторете ги и
обилно ги полейте. Подрязването на живата ограда трябва да се прави
редовно и навреме – ако се наложи, и по няколко пъти през лятото, за да
изпълнява своето предназначение. Трябва да се знае, че подрязването
активизира образуването на филизи, които трябва да се отделят.
Тръгвайки да купувате растения, не мислете само за това, че те трябва
да бъдат много красиви. Имайте предвид естествените им изисквания и
съчетаемостта между различните видове. Не е разумно да садите едно до
друго светлолюбиви и сенколюбиви растения. Ако съумеете правилно да
групирате видовете по височина, форма на короната и окраска на листната
маса, ще получите невероятно красиви живи огради и бордюри.

Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

"Живата" ограда блести в червено и розово

Писане by Lindzi on Чет 02 Дек 2010, 14:47


Сами можете да подготвите терена, на който да настаните високите гости

Живият плет може да спаси дома ви от шума, праха и любопитните погледи. Всеки може да направи подобна зелена ограда в зависимост от своите предпочитания и вкус. Вечнозелените широколистни или иглолистни храсти са красиви, но скъпи. Широколистните с опадливи през есента и зимата листа обаче са незаменима украса през мъртвия сезон.

Симфорикарпусът има пурпурни листа

Симфорикарпусът е много популярен и търсен у нас за паркове и градини, защото издържа на бедни почви. Той е компактен, но закрива голяма площ и достига 1,5-2 м. На гъвкавите му тънки кафяви клони са подредени срещуположно дребни, зелени, овални листенца.



Цъфти през май с бели и розови цветове. През септември яркият му блясък се засилва от появата на бисернобелите и пурпурночервените зърнести плодове по върховете, събрани в гроздове. Ако предпочитате храстите да са с бели плодове, вземете резници от вида симфорикарпус рацемозус (Symphoricarpus racemosus). С рубиненочервените си цветове се отличава симфорикарпус обрикулатус (Symphoricarpus orbiculatus).

Размножаването е най-успешно чрез зрели резници. Те трябва да се сортират на снопчета по 50 броя. Заровени в пясък презимуват до пролетта. Напролет на подготвеното за ограда място почвата се разрохква и се поставят презимувалите резници на разстояние 40-50 см. Ако обработената част е достатъчно широка, резниците могат да се разположат в два реда, подредени шахматно.

За бедни почви - пираканта

Много издръжлив на сушата и бедни каменливи почви е красивият храст Пираканта кокцинея (Pyracantha coccinea). Най-ценното качество на този храст е, че укрепва рушащи се брегове. Той може да се формира с ножица и е непристъпен с острите си едри бодли. Издържа и на суровите зимни условия. Пираканта кокцинея е много красив декоративен храст. На височина достига 2-2,5 м. Има лъскави кожести, наситено зелени листа с елипсовидна форма, ситно назъбени по края. Цъфти през май с бледорозови цветчета, събрани в щитчета. През есента оранжевите или червени месести плодове отдалеч ни приканват да ги оберем. Размножаването по семенен път не е трудно, ако веднага ги засеем, след като ги почистим от месестата част. Семената са дребни и се сеят плитко. Спазва се принципът на покритието с почва или пясък в лехата да е 3 пъти по-голямо от големината на посетите семена.

Иглолистните струват скъпо



Незаменима жива ограда е тисът (Taxus baccata), но той расте много бавно. Съдържа в кората, стъблото и листата си отровни алкалоиди. У нас се среща по-рядко, но избира и вирее на сянка. Много красиво иглолистно дърво или храст, срещащ се на бедни влагоемни почви. Заради здравата си коренова система е предпочитан за вилни места, но е много скъп. По-достъпна е цената на пирамидалната хвойна за жива ограда (Juniperus piramidalis). Тя е сред най-стройните вечнозелени иглолистни растения. При покупката е необходимо да са опаковани и извадени с почва, а не с наранени и оголени корени. За ограда можете да ползвате и махонията (Mahinia aquifolium). Тя е много красив вечнозелен храст, висок 1-1,5 м. непридирчив към почвите, стига да не липсва влага. Не мръзне през зимата и предпочита сянка или полусянка. Листата на махонията са елипсовидни, лъскави и по края снабдени с бодли. Освен като жива ограда, махонията създава коледно настроение. Ако се отсече надземната част на храст от махония, бързо се образуват много издънки и храстът се възобновява.


Източник
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Жива ограда – как, къде и с какво?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите