Видове екзотични животни

Предишната тема Следващата тема Go down

Видове екзотични животни

Писане by styyni on Съб 16 Окт 2010, 20:35

Гекон – екзотичен домашен любимец




Съществуват над 800 вида гекони, като тяхна разновидност се среща и в България,наречена Балкански Гекон. Геконите са широко разпространени, не се страхуват от хората и биха живели щастливо близо до тях на места,където има светлина привличаща насекоми. Това допълнително ги прави привлекателни за хората, тъй като могат да прогонят много насекоми.Една от основните разлики между геконите и другите влечуги е в начина,по който те комуникират помежду си. Те издават цвърчащи звуци, когато се социализират с други от своя вид. Геконите използват езика на тялотоси подобно на кучетата. Те въртят опашката си когато ви видят или саразвълнувани от нещо.
Друга разлика на гекона от другите влечуги е в липсата на клепачи. За сметка на това, те имат прозрачна мембрана, която почистват със своя език. Те притежават специални подложки на краката, чрез които могат дасе движат лесно нагоре надолу. Някои видове гекони могат да променятцвета си като хамелеони, за да се смесят със средата или за да сеприспособят към температурата.
При решението да имате гекон вкъщи трябва да имате в предвид, че оборудването, от което се нуждае е по-скъпо от самия него. Желателно еда купите най-добрите неща, които се предлагат, тъй като ще ги ползватедълго, а и геконът ви ще се радва на отлични условия за живот. Първото нещо, което ви трябва за нуждите на гекон вкъщи е подходящ терариум.Терариум с размери 40 на 20 см е най-малкия приемлив вариант за един гекон. Като студенокръвни животни, геконите се нуждаят и от отопление,което може да се осигури с лампа или електрическа завивка. Ел. завивкае по-добрия вариант, тъй като ще ви спести място в терариума.Осветлението на гекона не трябва да се различава от цикъла на деня инощта, затова използвайте лампа с термостат. Геконът обикновено спипрез деня, а е активен нощем. Това го прави отличен домашен любимец,тъй като ще е активен вечер когато сте вкъщи и ще спи през деня когатови няма. Геконът има нужда и от място в терариума си, което е влажно,като това му е нужно в периодите на смяна на кожата си. Геконът сисменя кожата на всеки 2 до 4 седмици, като при наближаването на смянатацвета на кожата става леко замъглен.
При наличието на споменатите условия за гекона е лесно да осигуритеостаналите неща в средата на гекона. В терариумът трябва да поставите скривалища за геконите. Най-подходящи укрития са кух скелет на растенияили камъни, в които гекона може да се вмъкне и да се скрие.Субстратите, с които трябва да покриете терариума са като при другивлечуги и обикновено са парчета дървесна (коркова) кора илиспециализиран пясък. За дървесинната постелка трябва да внимавате да нее от дърво, което може да е покрито с гъби, тъй като могат да причинятзаболявания на гекона. Може да поставяте и други неща за обзавежданетона терариума, за да стане по-привлекателен, като е препоръчително даизползвате изкуствени предмети, тъй като са по-лесни за почистване.
Храната на гекона се състои основно от буболечки, като особено вкусни за тях са щурците. Един щурец е достатъчен за дневната дажба на вашия любимец. Важно е да знаете с каква храна е хранен в зоо магазина, тъй като е желателно да продължите да го храните със същите неща. Гекониобичат и сладко, и с удоволствие биха хапнали мед, манго или грозде,като вие също може да експериментирате с различни сладки неща за даразберете какво му харесва.
Геконите се нуждаят също от различни витамини, които могат да бъдат въввид на прах и да им се дава като преди да им дадете щурец го натопите впраха с витамини.
За вода трябва да сложите пластмасова купа, която е плитка иначе геконаможе лесно да се удави. Трябва да слагате прясна вода два пъти дневно.
Когато геконите се хващат с ръце за първи път, те могат да бъдат нервнии дори да ви нападнат. За да свикат с ръката ви, че не е заплаха е добре преди да започнете да ги хващате, първоначално с бавни движения си слагайте ръката в терариума за по няколко минути. Никога не хващайте гекона за опашката му, защото гекона може да прояви инстинкта си заоцеляване и да си откъсне опашката.
При избора на гекон трябва да избягвате тези с матово или измършавялоо цветяване или пък имат останки от старата сменяща се кожа. Здравият гекон изглежда чист и със светли очи, гледа с повишено внимание и държи тялото си над земята когато ходи. При закупуването на гекон е добрепреди да го занесете вкъщи да отидете на ветеринар и да бъде проверенза заболявания. Закръглената опашка пък е знак за добре хранен гекон.Опашката на гекона му служи за склад за мазнини и му помага да оцелее при липса на храна.

Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Бирмански питон

Писане by Cveti789 on Нед 17 Окт 2010, 09:23

Бирмански питон


Python molurus bivittatus (Бирмански питон) е нощен хищник, който убива плячката си чрез удушаване. Той е най-големият и най-зависим от вода измежду семейството на питоните, въпреки че докато е млад той живее на сушата и по дърветата. Неговата плячка се състои от характерни за местообитанието му земноводни, птици, гущери, змии и прилепи. Този вид питон представлява и заплаха за хората, особено за малки деца и домашни любимци, способен е да нанесе големи щети на ферми за птици. По света съществуват описани случаи на нападение на възрастен Бирмански питон върху големи свине, кози, каймани.
Описание
Възрастният Бирмански питон има светла на цвят кожа с характерни шарки на ивици от по-тъмно кафяво оградени с черно. На дължина достига до над 6 метра. Възрастните женски са по-големи от възрастните мъжки екземпляри. Индустрията за домашни любимци е модифицирала голям брой различни видове – с разнообразна окраска, албиноси и джуджета.
Местообитание
Бирманският питон (Python molurus bivittatus) е разпространен повсеместно: тропически гори, савани, крайречни зони, блата, и континентални тропически острови. Човешкото присъствие ги е принудило да се приспособят да живеят навсякъде, в обработваеми обекти и дори в предградия. Те обитават както сушата, така и дърветата, нуждаят се да са във вода особено когато си сменят кожата. Те могат да останат под вода без да дишат до половин час време. Те са отлични катерачи и плувци.
В международната търговия с екзотични домашни любимци Бирманския питон и по-точно неговите разновидности създадени изкуствено, са доста ценени и се продават на високи цени. В неговата родина голям брой от тези змии се отглеждат заради кожите им и за приготвянето на местни лекарства. В Китай използват месото от Бирманския питон за храна. В някои страни използват питоните, като средство за борба с плъхове и други вредители.
Хранене
Питонът Python molurus bivittatus е строго месоядно животно. Той предпочита малки бозайници и птици, но яде всички животни, които може да хване и убие чрез удушаване.
Размножаване
Питоните (Python molurus bivittatus) са разнополови и яйцеснасящи. Женските индивиди достигат полова зрялост след 4-тата си година и снасят обикновено 12-36 яйца (могат да снесат и до 100 яйца) след 60-90 дни бременност. След излюпването си новородените са напълно независими и самостоятелни.
Обикновено продължителността на живота им е 15-25 години.

източник
avatar
Cveti789
Модератор
Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Зелена игуана

Писане by Cveti789 on Нед 17 Окт 2010, 09:38

Общи характеристики




Зелената игуана (Iguana iguana) е едър гущер, който в природата обитава тропическите гори на Централна и Южна Америка. Активни са денем. Размерите на възрастните екземпляри варират между 120 и 150 см, но се срещат и игуани, които достигат 210 см. с опашката. Основният цвят на игуаните варира от бледозелено до наситено и сивозелено. Тези гущери имат изключително остри нокти, които могат да разкъсат човешката кожа, но въпреки това не ги използват като оръжие. Обичайно, това са кротки животни и често може да бъдат опитомени.

Терариумът

Терариумът за една възрастна игуана трябва да е с площ между 3 и 4 м2, както и достатъчно висок, за да може в него да се разположат клони, по които тези дървесни животни да се катерят.
Подходящи материали за настилката на дъното са чист торф, изкуствена трева и дори обикновен вестник. Важно е материалите за дъното да бъдат обеззаразени.
Оптималната температура за отглеждане на игуани е между 25 и 30°С. За тази цел в терариума трябва да има лапма с рефлекторно покритие, на която да се препича животното. Електрическите нагреватели за терариуми не са подходящи за игуаните, тъй като те нямат чувствителност за висока температура и може да получат тежки изгаряния от тях. Затова и лампите трябва да са изолирани от допир с животните. В терариума трябва да има и източник на ултравиолетово лъчение, което осигурява правилния метаболизъм на калция и е жизненоважно за игуаната (както и за повечето влечуги). Високата въздушна влажност - около 70-80% - също е съществен фактор за правилното им отглеждане.

Хранене
Игуаните са строго растителноядни. Консумирането на каквито и да било продукти от животински произход е много вредно за тях. Храните, които отговарят на нуждите на игуаната са листата и стъблата на бобовите растения, лозовите листа, глухарчето, настъргани моркови. Има растения, които не са препоръчителни - цвекло, зеле и спанак. Като добавка към ежедневното меню се дават и плодове - банан, ябълка, диня, круша. Желателно е 2 пъти седмично към храната на игуаната да се добавя калций.
Здраве и болести
Игуаната е един от преносителите на салмонела - бактерия, която живее в червата на животното и може да бъде опасна за хората. Единственият начин, по който може да се заразите е ако имате пряк допир с изпражненията й и пренебрегнете личната си хигиена.
Най-често срещаното заболяване при игуаните, гледани в домашни условия, е метаболитното костно заболяване. В основата си това заболяване е недостиг на калций в организма. Ако забележите, че костите на вашата игуана са видимо изтънели, ако тя вече не се катери както преди, ако крачетата й са подути, веднага потърсете специализирана помощ от ветеринарен лекар, тъй като счупвания на костите може да доведат до трайна парализа.
Игуаните боледуват и от остеодистрофия, при която костите закърняват. Тя се причинява от прекалено натрупване на фосфор в костите.
Ако давате на вашата игуана животински продукти за храна, рискувате тя да страда от забавен растеж, камъни в пикочния мехур и подагра.
Игуаните може да страдат от бъбречни заболявания, понижена функция на щитовидната жлеза, паразити.
Ако забележите промяна в поведението на вашето животно, ако игуаната е летаргична, очите й са мътни и воднисти, екскрементите й са необичайни, непременно се обадете на вашия ветеринарен лекар! Не се опитвайте сами да диагностицирате или лекувате проблема, тъй като това може да бъде фатално за вашия любимец.
Размножаване
Външно може да различите мъжките игуани по по-големите гребени, по-масивните глави и по-дебелите опашки, както и по наличието на кожна гънка под долната челюст, наречена гуша.
Игуаните съзряват полово на година и половина. Размножителният им период трае около месец. През това време мъжките често проявяват агресия. След чифтосването е необходимо да се осигури обширен и дълбок съд, напълнен с обеззаразен влажен торф и малко пясък, в който женската да снесе яйцата си. За успешното им излюпване яйцата се отглеждат в инкубатори.

Източник!
avatar
Cveti789
Модератор
Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Червенобузести костенурки

Писане by Cveti789 on Нед 17 Окт 2010, 09:42



Обща информация
Червенобузата костенурка Trachemys scripta elegans е може би най-популярното влечуго сред домашните любимци. В природата тя обитава блатата и бавнотечащите реки в южните и югоизточните части на САЩ.

Противно на общоприетото мнение, че това са мини-костенурки, средният размер на напълно пораснала костенурка е от 30 до 35 см дължина при женските, и до 20 - 25 см при мъжките. В магазините обикновено се продават съвсем млади животни и повечето хора не се замислят, че в последствие животинките порастват и са им необходими много повече грижи, пространство, оборудване и храна

Терариумът

Трябва да осигурите достатъчно просторен терариум за костенурките си - поне 30 литра за една (с площ 1,5 - 2 кв.м.) и между 70 и 90 литра, когато са в група (с площ поне 0,7 кв.м. на животно). Оптималните размери са 120 x 50 x 50 см за 2 или 3 броя. Отглеждането в по-малки терариуми може да доведе до стрес и дискомфорт на костенурките. Сложете в терариума няколко камъка, показващи се над водата (ако той не е на нива), които да осигурят сухо място на животните и възможност да си почиват и да се препичат на слънце или под лампа. Трябва да прецените височината на камъните така, че костенурките лесно да се изкачват върху тях. Докато костенурките са още бебета (до 10 см дължина), дълбочината на водата не трябва да е повече от 15 см.

Както всички влечуги, костенурките са студенокръвни и телесната им температура зависи от тази на околната среда. Затова е много важно да поддържате подходяща температура, както и осветление в аква-терариума. За целта са необходими нагревател за водата (поддържащ температура между 23 и 28°С), както и лампа с рефлектор за сухия участък (температурата в най-загрятата част не бива да надвишава 31°С). Пълноспектърната лампа е източник на жизнено необходимите на всички влечуги ултравиолетови лъчи. Те помагат за синтеза на витамин D3, свързан с метаболизма на калция и оттам за цялостното здравословно състояние на вашите животни. Терариумът трябва да е снабден с добра филтрираща система за водата, тъй като костенурките я замърсяват бързо. Докато са още малки, може просто да сменяте водата често, но когато гледате възрастни екземпляри, ще ви е необходим филтър-помпа.

Хранене
Червенобузите костенурки са всеядни и трябва да се хранят разнообразно и пълноценно. По тази причина храненето само със суха храна не е препоръчително. Най-добрата растителна храна са листата от глухарче, които съдържат идеалното съотношение на фосфор и калций. Може да давате водна леща и тиквички. Не хранете костенурките със спанак, защото той пречи на калцирането на костите им. Тези лакомници са и ловци - ще им доставяте голямо удоволствие, ако понякога им давате живи храни за рибки (ларви на комари, артемии), скариди, щурци, дъждовни червеи, малки рибки. Рибата е важен елемент в менюто на костенурките, не ги оставяйте без нея. Червеите тубифекс са много популярни, но се събират в замърсени водоеми и могат да са опасни за здравето на вашата любимка. Добавяйте към храната на младите животни и майките калций и витамин D3. Може да закупите от зоомагазин специални калциеви добавки с витамин D3 за влечуги. Ситно смлените черупки от яйца са също подходящи.
Здраве и болести
При добро гледане някои червенобузи костенурки живеят над 80 години. Ако нямат осигурени добри условия, костенурките често боледуват от рахит, причинен от липса на калций. Най-явният симптом е видима деформация на черупката. Червенобузите костенурки страдат от гъбични възпаления на очите, които се получават вследствие на еднообразно хранене с храни, бедни на витамин А, както и от пиене на мръсна вода. Ако костенурката ви е с подути очи, има липса на апетит или е по-бавно подвижна от обикновено, трябва да потърсите помощ от ветеринарен лекар. Особено опасно за женските костенурки е задържането на яйца при липса на осигурено място за снасяне. Червенобузите костенурки може да се разболеят от пневмония, предизвикана от бактерии в белите дробове. Отново симптомите са занижен апетит, слабеене, нарушения в дишането. За да предпазите костенурките от заболявания, наблюдавайте поведението им всеки ден.
При всеки симптом на болестно състояние се обърнете към ветеринарен специалист. Не се опитвайте сами да диагностицирате или лекувате проблема, тъй като това може да бъде фатално за вашия любимец

Размножаване

Мъжките екземпляри са по-дребни от женските, опашката им е по-дебела и дълга, а ноктите на предните им лапички са значително по-дълги. В природата размножителният период на червенобузите костенурки е между май и юни. Женските снасят от 4 до 20 яйца в интервал от няколко дни. Важно е в този момент да сте осигурили място за снасяне, тъй като в противен случай женската може да задържи яйцата в себе си и да умре. Полът на костенурчетата зависи от температурата – при по-ниска температура (28°С) се излюпват повече мъжки, при по-висока (29°С) – повече женски животни.

Източник!
avatar
Cveti789
Модератор
Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Видове екзотични животни

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите