Видове домашни гризачи!

Предишната тема Следващата тема Go down

Видове домашни гризачи!

Писане by Dani on Вто 29 Юни 2010, 10:20


Чинчила – домашен любимец

Чинчилите живеят около 15 години, но не е изключено да доживеят до 18-22 години. Размерите на тялото им са 10-14 инча, а на опашката 5-6 инча.
Когато се отглеждат с много нежност от малки, чинчилите се привързват към своите собственици, макар понякога да не им харесва да бъдат прегръщани и милвани. Чинчилите са много игриви. Могат да се отглеждат по единично или по двойки от един и същ пол, които са от едно котило или да са от много ранна възраст заедно.
Чинчилите са нощни животни, така че те ще бъдат най-активни през нощта. Не е изключено да са по активни - призори или по здрач. Във всеки случай чинчилите трябва да са в относително спокойствие през деня. Чинчилите предпочитат да бъдат хранени по едно и също време и ако им се промени хранителният режим те изпадат в стрес. Понеже те са много игриви се нуждаят от голяма клетка, в която да има място и да се крият. Високите температури се отразяват зле на чинчилите и затова трябва да се внимава температурата, при която ги отглеждате да не е по-висока от 20 С.
Чинчилите са с много чувствителна храносмилателна система и всяка смяна в диетата им трябва да е постепенна. Храната на чинчилите трябва да е богата на влакнини и бедна на мазнини, за предпочитане е да се хранят със специална готова храна за чинчили.
Клетката, в която се отглеждат чинчили трябва да е голяма на няколко нива и да има в нея малка ваничка пълна с пресят пясък и 10% талк, в която те да се къпят. Тази “баня” им е нужна, за да се поддържа в отлично състояние тяхната козина.



източник: www.zoolubimci.com

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Хранене и болести

Писане by Dani on Вто 29 Юни 2010, 10:26

Чинчилата е гризач, който обитава Андите, планинските райони на Перу, Боливия, Чили и Аржентина. Чинчилите се отглеждат в плен от 1923 година предимно за техните кожи. Днес те се отглеждат по две причини: за домашни любимци и за кожи.

Хранене на чинчила
На пазара се предлагат готови храни за чинчила под формата на гранули, но не винаги може да ги откриете в най-близкият до вас магазин. Подходящ заместител на храната за чинчили са гранулираните храни за заек и морско свинче. Чинчилата се храни като държи храната си с лапички и често я хвърля и разпилява много храна. За добавка към храната им може да се дава сено, но да не е люцерново поради високото си съдържание на калций в сравнение с фосфор. Много е важно всяко сено, което се дава на чинчилата да е чисто, да не е мухлясало, замърсено или да е третирано с химикали!
Сушените плодове и ядките са много добро допълнение към храната на чинчилата, като това особено важи за стафидите. Свежи моркови и зелени зеленчуци също могат да им се дават, но да не се прекалява с количествата. Не трябва да се забравя, че тези добавки към храната трябва да са по-малко от 10% от приема на храна.
На чинчилите трябва да се осигури да пият вода от бутилки с клапи. Водата, която им се осигурява трябва да е чиста, защото много лесно може да стане източник на инфекция.

Инфекциозни болести при чинчилите

Ентерит (чревна инфекция)
Ентеритът е едно от най-често срещаните заболявания при чинчилите. В много от случаите не може да се определи причината за него. С едни и същи симптоми протичат ентеритите с причинители: бактерии, вируси или протозои. Най-често причинители са Pseudomonas aeruginosa, Salmonella typhimurium, E. coli и Giardia. Клиничните симптоми при това заболяване варират от депресия до смърт. При чинчилите често се проявява диария, но тя не е задължителен симптом. Други признаци на заболяването са липса на апетит, частична парализа, болезнен корем. Причинителят на ентерита може да се определи чрез изследване на фекалии. При първи признаци на заболяването трябва да се търси помощ от ветеринар и да се започне лечение, защото много често изходът може да бъде фатален.

Пневмония (респираторна инфекция)
Пневмония е възпаление на дихателните пътища. При чинчилите пневмонии се срещат често и техните причинители са най-често Bordetella, Pasteurella, Pseudomonas и Е. Коли. Влажни и мръсни клетки са преразполагащи причини за това заболяване. Клиничните симптоми са изтечения от носа и очите, загуба на апетит и разрошена козина. Изходът от това заболяване може да бъде летален. При първи признаци на заболяването трябва да се търси помощ от ветеринар и да се започне лечение. Лечението включва поддържащи грижи и антибиотици.

Трихофития
Trichophyton mentagrophytes е типичен причинител на трихофития при чинчили. При това заболяване се наблюдава косопад и червени лезии по носа, краката и около очите. Това е сериозно заболяване и при него сериозно се уврежда козината на заболелите чинчили. Лечението се предписва от ветеринарен лекар след доказване на заболяването.

Неинфекциозни болести

Лигавене

Това състояние се характеризира с постоянно изтичане на слюнка по кожата на брадичката на чинчилата. Други симптоми са загуба на апетит, язви в устата и загуба на кожа под брадичката. Основната причина е много израстнали кътници. Минерален дисбаланс, който довежда до лошо израстване на кътниците довежда до това заболяване. Временното лечение включва подрязване на засегнатите зъби и даване на минерални добавки. Предоставяне на дървесина и минерални блокчета за дъвчене може да предотврати това заболяване, но не е сигурно понеже се предава и генетично.
При чинчилите се среща и сами да дъвчат своята кожа. Някои от основните причини за това поведение са скука, мръсни кожи, диетичен дисбаланс и наследствени фактори. Това състояние е сериозен проблем в кожната индустрия. За справяне с този проблем е необходимо да се осигури на животните играчки, които те да дъвчат.
Висока температура и висока влажност не се понасят добре от чинчилите. Повечето проблеми възникнат в случаите, когато клетката се поставя на пряка слънчева светлина и на недобре вентилирано място.



източник: www.zoolubimci.com

_________________

avatar
Dani
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Заекът като домашен любимец

Писане by styyni on Нед 17 Окт 2010, 10:33



Нараства популярността на зайците като домашни любимци. Социални, активни имного игриви те са чудесен домашен любимец ако собствениците им саподготвени за тяхното отглеждане

Продължителността им на живот варира в зависимост от породата, обикновено е от 5 до 15 години
Характеристиките им като домашни любимци са:
Зайците се привързват след нежно отношение през целия период на отглеждането им.
Зайците са много игриви и е забавно да се наблюдават.
За да бъдат щастливи зайците те трябва постоянното да общуват с техните собственици и други зайци. Ежедневни игри и разходки извън техните клетки не са необходими.
Зайците не са лесни за отглеждане, изискват доста грижи и познания за тяхното отглеждане.
Храната за зайци под формата на гранули не е достатъчна за тяхнатадиета, те се нуждаят от груба храна под формата на висококачественосено и пресни зеленчуци.
Зайците се нуждаят да гризат постоянно, по тази причина трябва да им сеосигури играчка , която могат да дъвчат и всички помещения и предмети,до които имат зайците достъп и могат да прегризат да бъдат обезопасени.
Зайците се нуждаят от относително широка клетка. Те се чувстватпо-добре в закрити пространства, за да са близо до своите собственициили други зайци, а и по този начин са защитени от различни неприятности(хищници, лошо време).
Въпреки че са тихи домашни любимци зайците не са подходящи заотглеждане с малки деца, защото децата няма да бъдат внимателни приигрите си с тях и около тях.
Зайците ще желаят винаги да са близо до техните собственици, но това не винаги ще бъде възможно.
Зайците се нуждаят от специални ветеринарни грижи, които могат да бъдатскъпи. Ще трябва да ги кастрирате, а тази операция се извършва отспециалисти, които имат опит в кастрацията на зайци. Зайците севаксинират, което също така изисква средства.
Урината на зайците има много силна и неприятна миризма, и затова е необходимо постелята в клетката им да се сменя често.
Ако решите да отглеждате заек, като домашен любимец Вие може да го вземете от:
От приют за животни и така да осигурите едно по-добро бъдеще за някое бездомно зайче.
От частни животновъди – обаче е необходимо да се уверите, че животните са добре гледани, породисти са и са добре социализирани.
От зоомагазини – от тях е най-лесно, но не винаги е най-подходящо.Трябва да се уверите, че зайчето е в добро здраве и е социализирано.

Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Хамстери - начин на живот и хранене

Писане by styyni on Нед 17 Окт 2010, 10:42



В природата Златистият хамстер живее сам и защитава яростно своята територия от натрапници или други хамстери. Индивидите на този вид живеят в дупки на разстояние един от друг. Активни са през нощта, като през деня понякога се будят за кратко. Будят се привечер преди да се активизират. През нощта събират храна и се връщат в дупката си няколко пъти, за да натрупат храната там. Има записани случаи, когато Златист хамстер е пропътувал около 13 км за една нощ. Докато спят зимния си сън, пулсът им пада от 400 до 4 удара на минута.
Ако се държат в плен, мъжките и женските Златисти хамстери трябва да бъдат разделени след чифтосването, понеже в противен случай женската може да убие мъжкия индивид.
Всяка седмица един израстнал златист хамстер трябва да консумира средно около:
30 гр. животински храни
Червеи, телешка кайма, скакалци, много малко суха кучешка храна, щурци, плодово кисело мляко
80 гр. прясна храна (плодове и зеленчуци)
Грозде (веднъж на един или два месеца), моркови (без да се мият,отделяйте зелената част-отровна е), маруля, тиквички (само презлятото), брюкселско зеле (не повече от 3 пъти годишно), соеви кълнове(за предпочитане по-често), зеле, пипер (задължително жълт, зеленият еотровен), прясна царевица, домати (зелените части са отровни), ягоди,картофи (обелени, без кълнове, те са отровни), мандарини (но не ипортокали), круши, банани, ябълки,
120 гр. зърнена храна
Слънчоглед (суров и не повече от 2-3 зърна на ден- високо съдържание намазнини), фъстъци (не повече от един на ден- високо съдържание намазнини), пшеница, ечемик, царевица, корнфлейкс (без захар), лешници(един на седмица), орехи (по-рядко- високо съдържание на мазнини),сурови макарони, сух грах, сухар (на малки парченца), сено (трябвавинаги да има в клетката - служи също построяване за гнездото)

Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Морско свинче

Писане by Cveti789 on Нед 17 Окт 2010, 13:38

Морските свинчета са пренесени от Джеймс Кук през море и заради това се казват "морски", а се наричат свинчета, заради специфичните звуци, които издават.
Живот и грижи
Морското свинче живее от 4 до 9 години. Средното тегло на мъжкия индивид е 900-1200 грама, а на женския - 700-900 грама. Жилището му не бива да е по-малко от 75/45/40 см. Като постеля на морското свинче в неговата клетка-къща е препоръчителен талашът (не ароматизиран)или специални пелети за гризачи. Постелката трябва да се сменя често, за да може нашият домашен любимец - морското свинче, да се чувства удобно, а така и да поддържа и хигиена. Миенето на клетката става с топла вода и някаква слаба киселина като оцетната. Храната на морските свинчета съдържа: задължително сено, вода и гранули, като допълнение може да се добавят пресни зеленчуци и плодове. С плодовете трябва да се внимава много, за да не получат разстройство. Добре е да се предлагат клонки (от върба или ябълка) за пилене на зъбките.Подобно на хората, морските свинчета не могат да си набавят сами витамин С, затова трябва да им се добавя към храната.В никакъв случай не трябва да им се дават костилкови плодове,защото са опасни за здравето им. В менюто им трябва да има повече свежа, отколкото суха храна. Не трябва да се прекалява с фъстъците, защото са богати на мазнини, а някои гризачи развиват алергии към тях. Нуждаят се от зелена храна - сено, магданоз, лапад, киселец, спанак, листа от моркови, репички и глухарче.Морските свинчета много обичат да ги четкат и сресват от време на време.За някои породи това е и наложително!Освен това,процедурата е добра възможност за контакт и контрол на здравето.Гладкокосместите животни се нуждаят от груба четка,розетовите-не само от четка,но и от гребен с дълги зъби,от гребен с дълги зъби и мека четка.
Морското свинче се нуждае и от движение. Всеки ден то трябва да се разхожда в обезопасен район - леглото, пода на стаята или двора, но не и в компанията на други животни. В началото ще стои на едно място, може и да заспи, но постепенно ще свикне с новата територия и ще се раздвижи. Ако избяга и не знаете как да го хванете, метнете хавлиена кърпа върху него. Свинчето веднага ще спре, защото ще реши, че се е скрило.
Опасност
Основните причини за болести при морските свинчета са неправилното хранене и отглеждане. Това може да доведе до проблеми с храненето, простудни заболявания и травми. Всички те могат да бъдат смъртоносни за свинчето. Предните резци на свинчетата растат непрекъснато и трябва да се изпиляват по естествен път чрез предлагането на груба храна - сено и клонки. При прекомерно прорастване трябва да се подкъсят от ветеринар.
Въздушното течение е смъртоносно за свинчетата.
Костната им система е много крехка и всяко изпускане може да доведе до сериозни травми.
Друго слабо място е храносмилателната система. Ако свинчето спре да се храни по някаква причина, то трябва да бъде хранено насилствено чрез спринцовка. Преминаването на храна през червата е от жизнено значение за него. Друго морските свинчета не трябва да ядат росна трева. За стопаните, които имат морски свинчета- ако ядат тази росна трева те се подуват и, ако не се побърза да се заведат на ветиринарен може да се доведе до бавна и мъчителна смърт придружена от грозни и ужасни гърчове!!!
Бременност
Свинчетата са полово зрели още след първия месец от живота си. Тогава задължително се разделят мъжките от женските свинчета.
Женските морски свинчета трябва да забременяват от 5 до 12 месец, след тази възраст не е полезно женските да раждат . Ако майката тежи по-малко от 500 грама или е по-млада от посочената възраст, има възможност за проблеми с раждането.
Разгонването при женската се повтаря всеки 14-17 дни и трае 1 ден. След 60-72 дни тя ражда от 1 до 5 свинчета, но най-често 2-3. По време на бременността морските свинчета могат да бъдат агресивни, но е добре последните няколко дни да се осигури спокойствие на майката.След като роди, тя почиства малките от кръвта и доста често изяжда и постелката наоколо-не е добре да я безпокоите в този момент. Новородените са покрити с козина и веднага отварят очи. Те имат дори зъби и могат да се хранят сами, но все пак е препоръчително поне в началото да приемат и майчино мляко. Започват да ядат твърда храна (гранули и семена) след третия ден. Сено и зеленчуци прояждат около час-два след раждането.

ИЗТОЧНИК
avatar
Cveti789
Модератор
Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Мини зайчета

Писане by pumpal21 on Пон 18 Окт 2010, 16:34

Мини зайчето става все по-популярен домашен любимец. Характерното за тях е, че са дружелюбни, спокойни, чаровни и лесни за отглеждане. До момента са познати над 50 породи зайчета. У нас най-известни са 4 вида: Холандско джудже, Мини хотот, Лоп (Клепоухи) и Мини рекс.
Холандското джудже се характеризира с тегло от 1,6 кг. до 2 кг. Те са с големи глави спрямо тялото, големи очи и уши. Лицето им е закръглено.
Мини Хотот е идеалната големина - малко над 1кг. Отличава се с къси уши, гъста, къса и лъскава козина. Врата не би трябвало да се забелязва, а гръбнака е с форма на силно извита дъга.
Лоп се познават най-лесно по големите уши, които често падат дори пред очите им.
Мини рекс тежат около 2 кг., козината им е гъста и изправена.
Зайчетата са дребни и с къси уши. Достигат до 30 см. дължина, а на ушите е най-много 7 см. Тежат между 1,25 кг. до 1,8 – 2 кг. Най-тежки са хермелиновите и цветните зайчета. В Холандия се отглеждат най-дребните видове, които тежат по-малко от 900 грама. В зависимост от начина на отглеждане те могат да доживеят от 7 до 10 години. За да бъдат зайците щастливи, трябва постоянното да общуватe с тях.
Ежедневни игри и разходки извън техните клетки са необходими. Зайците се нуждаят да гризат постоянно, затова е нужно да им се осигури играчка, която могат да дъвчат. Поради гъстата им козина, те не могат да се охлаждат добре и през лятото, ако им е прекалено топло, трябва да охлаждате ушите на любимеца си. Критичната за тях температура е над 25 градуса C. Никога не вдигайте зайчето за ушите. Един от начините за правилно захващане на зайчето е с едната ръка да го подхванете под задницата, а с другата да го държите за предните крака. Другият начин е да го хванете за тилната гънка и да го повдигнете, като след това го поддържате за долната част на тялото. Този начин се препоръчва при бременни зайки.
Клетка:
Заекът трябва да може да лежи изпънат и да не си удря главата в капака на клетката. Тя трябва да е поне 4 пъти по-голяма и да се почиства редовно. Не я поставяйте на прекалено горещо или студено място. Поставете я на тихо място, тъй като зайчетата се стресират лесно. Клетката може да бъде на два етажа. Тя трябва да е направена от неръждаем материал. Подът трябва да бъде покрит с мека постеля. Използвайте торф, дървени трици или стърготини, слама. Сеното не е препоръчително, тъй като зайчетата го ядат, дори когато е замърсено. Предлагат се клетки, които са снабдени с водонепропусклив леген. Те са много удобни защото лесно се почистват и дизенфикцират. В нея трябва да има място за спане, тоалетна и място за хранене. Зайчетата могат да скачат на височина 80 -100 см. и съответно, ако жилището им няма покрив, те биха се научили да излизат и да се връщат без проблеми в него. Но не ги оставяйте без надзор. Клетката се почиства веднъж седмично.
Размножаване:
Размножаването в домашни условия не се препоръчва - смъртността при малките е висока, поведението на майката понякога е особено. Затова е необходимо да кастрирате вашия любимец през 4 – 6 месец. След навършаване на 6 години операцията не е желателна. Кастрацията помага на зайчетата да са по-здрави.Но ако все пак сте решили да осигурите поколение на любимците си, посъветвайте се с ветеринар. Зайчетата трябва да са поне на 8 месеца и желателно под 4 години. Не се чифтосват братя и сестри. Ако са разстроени или болни, процесът се спира веднага. Женското зайче се занася в клетката на мъжкото, а не обратното. Двете зайчета не се държат постоянно заедно, а се събират в една клетка, по веднъж на 2-3 дни. Бременността се проявява след 2 седмици, като раждането е на 31-я ден. Няколко дни преди да роди майката си прави гнездо като се скубе. Малките се раждат напълно слепи. Женското не трябва да ражда повече от 8 малки на година Не взимайте зайче преди да е отбито от майка си т.е. трябва да бъде поне на 8 седмици.
Източник

_________________
avatar
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Най-важното за декоративните зайчета

Писане by styyni on Чет 11 Ное 2010, 20:08

Декоративното зайче е симпатичен домашен любимец, който създава повече радост отколкото грижи.

Този малък гризач ще стане част от дома ви, но със сигурност ще иманужда и от свой собствен. За тази цел могат да се приспособят редицанеща, но разбира се най-добре е да му купите клетка или стъклен съдспециално с такава цел. Клетката трябва да е просторна, с място захранилка, поилка и тоалетна. Можете да пуснете зайчето на разходка - вкоридора или из хола, но внимавайте с вратите или да не го настъпите.Много деца прекарват часове в гоненица с любимото си зайче. То сенаучава да тичат след стопанина си или да прави осморки между кракатаму, което е забавно за всички.
Бебето мини зайче се храни основно със специализирана гранулирана хранакато менюто му постепенно се обогатява със сено и подходящи зеленчуци иплодове – моркови, ряпа, ябълки, тиква, марули, магданоз, копър и доримлечка.



Различни видове специализирана насипна храна за гризачи!


Специализирана пакетирана храна, както и много видове добавки - витамини, минерали и т.н.
Дажбата на вече порасналия заек / 7 – 8 месеца / включва не повече от1/3 гранулирана храна, малко зеленчуци и все повече сено, което еизключително важно за правилното изтриване на зъбите му и нормалнохраносмилане.

Добавката към менюто на сено всекидневно е много важно
През целия ден зайчето трябва да има достъп до вода, най-добре отпоилка тип “пипета”, защото откритите купички лесно се обръщат прикоето хем влагата в клетката е висока и е предпоставка за заболяване,хем зайчето остава жадно.
Добрата хигиена на заешката къща, както и на самото зайче е водещфактор за правилното му развитие, комфорт и предпазване от болести.Постелята в клетката / талаш или силиконови перли / трябва да е суха ичиста, както и лапите и козината на зайчето. Всяка вечер то само ще сичисти лапите и ушите – особено ако са по-далги. Ако му помагаме с малкосух шампоан и гребен ефекта ще е по-добър, а контакта ни с негопо-пълноценен. Четките за разресване отстраняват заплетените косми изадържаните боклучета и по този начин козината е подредена и с блясък.Приучете зайчето от малко към тези процедури за да не го плашат когатопорасне. Като профилактика по отношение на заболявания се изисквазайчето да бъде обезпаразитявано поне по веднъж на 3 месеца, а ваксинада се поставя на всеки 6 месеца. Трябва да се следи състоянието наноктите и зъбите – дали са с нормална дължина и цвят.





На пазара се предлага голямо разнообразие от 'къщи' и чанти за пренасяне на зайчето
Декоративния заек е нежно животно, но отглеждането му не е нито труднонито сложно. Като дребен гризач обаче, повечето заболявания при негопротичат бързо и са трудно лечими. Затова и профилактиката е толковаважна. Наблюдавайте декоративното си зайче ежедневно и при всекисимптом за нещо патологично – по отношение на апетит, жажда, общосъстояние, козина и т.н. се обадете в кабинета или елате на място заклиничен преглед. Спазвайки основните ни съвети, ще имате един щасливзаек и партньор в игрите.





И две идеи как да го разхождаме !



Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Морско свинче - предпочитан домашен любимец

Писане by pumpal21 on Пет 12 Ное 2010, 16:10

Морските свинчета са едни от най-разпрстранените домашни любимци, особено сред семейства с деца. Тези, на вид като плюшени играчки, животинки са се доказали като любим партньори за игри на децата и чудесен любимец за възрастните, поради факта, че се отглеждат не особено трудно. Цените им не са високи, не изискват много разходи и грижи, не са шумни, не се нуждаят от непрестано внимание, а са изключително добродушни и лесно се привързват към стопаните си. Социални животни са, привикват както към хора, така и към други животни.
За разлика от кучето, морското свинче не се нуждае от всекидневни разходки и не издрасква мебелите като котката.
Животът му е кратък, продължава средно между 3 и 6 години, като размерите му достигат 20-30см. Може да създаде потомство до 5 пъти в годината, като броя на малките варира от 2 до 4 или повече! Хранят се с ядки, плодове и зеленчуци. Морските свинчета също са различни видове (породи), като можете да изберете подходящото за вас - късокосместо или дългокосместо, цветовете на космената покривка са разнообразни. Отглеждат се в клетка или аквариум с подходящи размери, като при желание от собственика, могат свободно да се разхождат в жилището.
Диета
Определящ фактор за живота и развитието на морското свинче е храната, която приема. Въпреки че не са претенциозни животни, те внимателно подбират храната си. В миксовете от ядки и изсушени плодове, които се предлагат в зоо магазините, свинчетата избират тези продукти, които им харесват и не ядат останалите.
Плодовете и зеленчуците (извън сушените миксове) задължително трябва да са свежи и в не големи количества, за да не предизвикат диария. Препоръчително е понякога да се добавя витамин С във водата, но отново трябва да се внимава с грамажа и да не се предозира. Могат да се хранят с цвекло (но не кисело), листа от карфиол, моркови, броколи, целина, студен варен грах, дори парченца хляб. Избягвайте употребата на маруля и зеле, особено в големи количества.
От плодовете допустими са портокали, ябълки, грозде, но трябва да са нарязани на малко парченца, а не целия плод. Дават се сравнително рядко, по-скоро като лакомство, а не като неизменна част от менюто, защото плодовете са прекалено богати на захар. През пролетта млади клонки от ябълка или круша са много полезни за зъбите на свинчетата.
Друга важна част от отглеждането на морски свинчета е ежедневно да се снабдяват с чиста вода.
Не трябва да се хранят с месни, млечни и захарни продукти !
Клетката трябва да се почиства редовно, за да се поддържа хигиената на животните, а запасите от прясна и сушена трева са задължителни.
Източник:Тук!

_________________
avatar
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Как да отгледаме порче

Писане by pumpal21 on Пет 12 Ное 2010, 16:17

Не толкова популярен (все още), но въпреки това симпатичен домашен любимец е порчето. Малко по размери, то лесно може да се отгледа в апартамент. Порчетата са животни, които имат възможността лесно да се приспособяват към различна обстановка и часови графици. Много са игриви, като имат нужда от почивка между времето за лудуване. Могат да бъдат активни както денем, така и нощем, като безпроблемно се приспособяват към режима на собственика си.
Менюто на порчето е близо по състав до котешкото. Ако не отркиете специална храна за него в зоомагазините, може да се храни и с котешка. Тази храна е богата на протеини (около 35%) и мазнини (около 20%), но с ниско съдържание на фибри. Важно е порчето да има непрестанен достъп до храната си, защото за разлика от останалите домашни животни, то яде от 7 до 10 пъти на ден, поради бързо храносмилане и високи енергийни разходи. Препоръчителни са сухите храни, за да се избегнат евентуални проблеми със зъбите (предимно зъбен камък). Порчетата обичам месните лакомства, може да го глезите с тях, като не прекалявате с количеството. Една чаена лъжица на ден от смляно или ситно нарязано месо е достатъчна, като по този начин се консумира по-лесно.
Другата прилика с котките е, че порчето също обича да се катери и да си играе. Къщичките за порчета много приличат на тези за котета. Трябва да е достатъчно голяма, около 70см, за да може да си играе вътре, препоръчително е да е поне на 2 нива. Клетката трябва да е снабдена с прясна вода и да е постлана с вестници или други подобни материали.
Някои собственици държат животните си само в клетката, други ги оставят да се разхождат свободно, това зависи от степента на опознаване на порчето и начинът ви на общуване с него. Но имайте предвид, че дори да не се рахожда постоянно на воля, са му необходими поне по 2 часа на ден за игри, тичане и разходки в дома. Любопитно животно е, затова се подсигурете като скриете ценните предмети, които може да счупи по време на играта. Ако решите да го разходите навън, трябва да се снабдите със специална каишка за порчета. По зоомагазините има различни видове, подходящи за любимеца ви.
Порчетата живеят в среда с нормална температура, избягвайте резките промени в градусите. Силнният студ или прекалената топлина могат да бъдат много вредни за тях.
Също като кучетата и котките, порчетата трябва да се ваксинират и да се обезпаразитяват редовно. Бълхите не са им чужди. Задължителни са прегледите при ветеринар и редовната употреба на необходимите медикаменти. За да се доразвие напълно организма на женските порчета, е препоръчително да родят поне веднъж през живота си. Разбира се, това не винаги е възможно или подходящо за собствениците, като отново трябва да се потърси съвет от ветеринар как това може да се избегне.
Поради игривия си весел нрав, порчетата имат нужда от играчки, също като котетата. Подарете им различни топки и играчки, които се намират в огромно разнообразие в зоомагазините, но внимавайте да не са съставени от малки части, които могат да бъдат погълнати. Съществува опасността порчето да изяде парченце от тях и това да доведе до запишване в храносмилателната система. Много обичат кашони и други кутии, в които могат да се крият.
Може да хванете порчето като с едната ръка придържате гръдния му кош, а с другата - задните крака. Поне докато не свикне с вас, не рискувайте да протягате ръце към лицето му и да ви ухапе.
Това са основните, но не и единствените неща, с които трябва да сте наясно при отглеждането на това чудесно животно вкъщи. Успех!
Източник:Тук!

_________________
avatar
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Видове домашни гризачи!

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите