Аутизъм!

Предишната тема Следващата тема Go down

Аутизъм!

Писане by mamazavinagi on Вто 21 Апр 2009, 12:52

Британско проучване на екип от университета „Йейл” показва, че
анимационните филми могат да се използват като тест за ранно
диагностициране на аутизъм.

В изследването, публикувано в Nature, се твърди, че начинът, по който
двегодишните деца реагират на анимации, може да послужи за тест.

Децата, учaствали в експеримента, били разделени на 3 групи – с аутизъм, с
нормално и проблемно развитие. Прожектирани им били различни филмчета в
двете половини на екрана – едното филмче върви нормално, а картината на
другото е обърната наопаки и върви отзад напред, но със същия звук.

Децата с аутизъм не показват предпочитания и обръщат еднакво внимание и на
двете филмчета, докато другите деца предпочитат правилно обърнатата
анимация. Когато се прожектира филмче с човече, което пляска с ръце,
аутистичните деца реагират на съвпадението на звук и движение.

Проучването за първи път посочва какво привлича вниманието на децата аутисти, а
това може да помогне за разработването на нови терапии за лечение на
заболяването.

www.puls.bg
avatar
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Аутизъм - дефиниция, симптоми и причини

Писане by Lindzi on Чет 13 Май 2010, 10:39


Аутизмът е тежко разстройство на развитието, което засяга начина, по който детето възприема и взаимодейства със света, който го заобикаля. Децата, засегнати от тази болест, имат силно ограничени възможности за социално общуване. Като цяло аутистите избягват човешкия контакт.

Каква е популярната дефиниция за аутизъм?
Учените определят аутизма като неспособност (инвалидност), която започва да се проявява в ранните детски години от развитието на детето и е причинена от неврологично заболяване, което изменя нормалното функциониране на мозъка.
Характеризира се с анормално развитие на уменията за комуникация, социално взаимодействие и мислене. Момчетата биват четири пъти по често засягани от проява на болестта от момичетата. Децата може да изглеждат напълно нормални до 30-я месец, преди появата на някои от симптомите да накара родителите да забележат, че поведението на детето им не е нормално.

Симптомите:
Диапазонът на сила и проявление на симптомите при аутистите е голям. Някой от тях са:
- неспособност да се участва в нормално социално общуване;
- неспособност да се комуникира с родителите и връстниците;
- проява на фиксация(силна привързаност) към неживи предмети - напр. някоя любима играчка или друг предмет, който детето държи да носи със себе си на всякъде и по-всяко време.
Наблюдава се и нежелание за промяна на дневната рутина - промените се посрещат зле от детето, най - вече в емоционален план.
- избягва се контакта с очи с останалите хора;
- непрекъснатото повтаряне на една и съща дума или фраза;
- неспособност вербално да се изразяват нуждите, които изпитва детето; -нечувствителност към болка.

Поведението може и да се измени с течение на времето, като симптомите сменят характера си или силата, с която се проявяват.
Често децата с аутизъм имат и други заболявания свързани с функционирането на мозъка. Но това не означава, че всички аутисти са умствено изостанали. Макар една значителна част от децата наистина да имат проблеми с умственото си развитие, много от тях нямат такива, въпреки наличието на аутизъм.

Какво НЕ Е аутизма?
Има редица заболявания, чиито симптоми приличат на тези, които се прояват по време на аутизма:

- Заболяването на Хелер - Heller's Disease - Децата се развиват нормално до третата и дори четвъртата си година, но след това настъпва необратима регресия в умственото развитие и постепенна загуба на речта.
- Синрома на Ландау-Клефнер - още наричан Детска Епилептична Афазия - това е едно много рядко заболяване, което се проявява отново след период на нормално развитие на детето през първите от 3 до 7 години; заболяването се характеризира със загуба на способността на детето да възприема речта; частично се запазват някои способности на говора;
-Синдрома на Рет - отново неврологично заболяване - проявява се само при момичетата - и тук децата първо показват нормално развитие и след това настъпва регресия;
Има и други заболявания, които могат да бъдат объркани с аутизма, но при които най- често първо се наблюдава доста дълъг период от нормално развитие. При аутизма периода на нармалното развитие е сравнително кратък.

Какви са причините?
Причините не са сто процента дефинирани и изяснени, но учените категорично изключват психологическия фактор.
Неврологичните изследвания сочат, че при аутизма има малфункция на мозъка на детето.
Силно внимание се обръща към генетични фактори. Оказва се, че има риск за децата, които се раждат в семейства, в които вече има случай на аутизъм.
Като цяло много учени защитават идеята, че аутизмът е генетично заболяване, или че именно проявата на редица гени води до симптомите и протичането му. И все пак все още не е ясно кои точно фактори отключват действието на тези гени.

източник: Autism and PDD Support Network
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Аутизъм

Писане by Lindzi on Чет 13 Май 2010, 10:47

Какви са физическите характеристики на тези деца?
Канер бил учуден от интелигентния и атрактивен външен вид на аутистите. В периода от 2-7г. възраст те обикновено са с по-нисък ръст от връстниците си. Много от аутистичните деца могат да си служат еднакво добре и с двете ръце, когато при нормалните деца вече има формирана водеща ръка.

Аутистите по-често са с инфекции на горните дихателни пътища, фебрилни гърчове, запек и лениви черва. Те реагират по различен начин при болести, което вероятно се дължи на незрялост или абнормност във вегетативна нервна система. При инфекциозно заболяване не винаги повишават температура, нямат оплаквания. Тяхното поведение и съответност може да се подобри в значителна степен, когато са болни. В някои случаи това може да е белег за заболяване.

Какви са особеностите в поведението?
Аутистите не показват обичайната привързаност към родителите си и към други хора. При много от тях още в бебешка възраст е липсвала социалната усмивка, често е налице абнормен очен контакт. Социалното развитие на аутистичните деца се свързва с недостатъчно (не е задължителна пълна липса) привързване, както и липса на специфичен обект на привързаност. Те не показват тревожност при раздяла с близките и оставане с непознати.

В училищна възраст изолираността може да се редуцира и да не бъде толкова очевидна, особено при по-добре функциониращи деца. Вместо това обаче те показват неумение да играят с връстници, да имат приятели, “социлна тромавост” и несъответност. В късното юношество обикновено се наблюдава прогрес, имат желание за приятелство. Неспособността им да проявят интерес към останалите, бедната емоционалност и чувства са пречки за развитието на приятелски отношения. В тази възраст аутистите имат сексуални преживявания, но социалната им некомпетентност пречи за развитието на такъв тип връзки. Изключително редки са случаите, при които аутисти сключват брак.

Какви са особеностите на комуникацията и езика?
Грубите дефицити и качествените нарушения в развитието на езика са основни критерии за диагностициране на аутистично разстройство. Децата с аутизъм не просто отказват да говорят и абнормната реч не се дължи на недостатъчната им мотивация. Отклоненията в речта, а също така и забавянето в речевото развитие са характерни за разстройството. За разлика от нормалните деца и тези с умствена изостаналост, аутистите използват ограничено езика в процесите на мислене (вътрешна реч). Когато аутистите се научат да говорят гладко, техните диалози се характеризират с липсата на реципрочност. Става явна социалната им некомпетентост.

През първата година от живота степента на детското бърборене може да е редуцирана или абнормна. Някои издават шумове, звукове и повтарят безсмислени срички по стереотипен начин, който няма смисъла на комуникация. За разлика от малките здрави деца, които имат по-добри рецептивни речеви умения и разбират много повече от колкото могат да говорят, то говорещите аутистични деца казват много повече от колкото разбират. Аутистите могат да използуват една дума веднъж, след което дълго време (седмица, месеци) да не я повторят. Речта им се характеризира с ехолалност- повтарят буквално казаното от събеседника.

Използуват стереотипни фрази извън контекст, често се наблюдава специфична интонация и ритъм. Около 50% от всички аутисти никога не проговарят. Някои от по-умните деца с аутизъм показват специфични интереси към буквите и цифрите. Малка част от тях се научават учудващо добре да четат още в предучилищна възраст (хиперлексия). В почти всички случаи обаче тези деца четат без да разбират смисъла на прочетеното.

В какво се изразява стереотипното поведение?
През първата година от живота изследователските игри при аутистичните деца са минимални или липсват. Често те манипулират по особен начин с играчките или обектите - не по предназначение, без творчество и въображение. Тези деца не могат да имитират и да използуват абстрактна пантомима. Дейностите и игрите са ригидни, повтарящи се и монотонни.

Често в ранното и средно детство се срещат феномени на ритуали и повтарящо се поведение. Тези деца се въртят, удрят и подреждат обектите в редица. Показват необичайна привързаност към неодушевени предмети. Стереотипиите, маниеризмите, гримасниченето са често наблюдавани явления, особено когато детето е само. Аутистичните деца се противопоставят на промените в дома. Преместването в нов дом, разместването на мебели могат да доведат до паника и ужас.

Някои деца с аутизъм показват внезапни промени в настроението с избухвания в смях или плач, без видима причина. Те селективно могат да игнорират отправена към тях реч и да изглеждат като глухи, а в същото време да показват необичаен интерес към звука, произлизащ от ръчен часовник. Много от тях имат повишен праг и променен отговор на болка. Повечето аутисти могат да се наранят сериозно и въпреки това да не плачат. Тези деца харесват музиката. Често си тананикат мелодии или части от песен, както и рекламни послания, дори преди да могат да говорят.

Някои се забавляват с въртене, клатене, движения нагоре-надолу и др. Хиперактивността е чест поведенчески проблем при малките деца с аутизъм. Агресивността и избухванията се наблюдават без видима причина или като резултат от настъпила промяна в обкръжението. Себенараняващото поведение включва удряне на главата, хапане, драскане, скубане на коса. Често е намалено вниманието до почти пълна неспособност за фокусиране върху определена задача, инсомния, проблеми в храненето и овладяването на тазови резервоари.

Какво е интелектуалното функциониране?
Около 40% от децата с ранен детски аутизъм имат IQ под 50-55 (умерено, тежко или дълбоко изоставане). 30% имат IQ в порядъка от 50-70 (лека степен на умствена изостаналост), 30% са с IQ над 70 - нормален интелект.

IQ точките отразяват проблемите, които децата имат с речта и абстрактните понятия, което показва значимостта на нарушенията във функциите свързани с езика. При някои деца с аутизъм са налице необичайни познавателни или зрително-моторни способности, независимо от цялостното изоставане във функционирането. Например, някои могат да имат невероятни способности за запомняне и смятане, над нормалните способности на човека.

С какви други заболявания може да се сбърка аутизма?
Аутизмът се бърка основно с шизофрения с ранно начало, умствена изостаналост с поведенчески симптоми, смесено разстройство на речта и езика, вродена глухота, лошо отглеждани деца в институция, дезинтегративна психоза.

Ранната детска шизофрения е рядка при деца под 5г. възраст. Тя се свързва с халюцинации и налудности, по-ниска е честотата на епилептични припадъци и на умствена изостаналост.

За разлика от аутистите, децата с умаствена изостаналост обикновено умеят да се привързват към възрастни и да общуват с деца в съотвествие с умствената си възраст, използуват речта за комуникация

Децата с глухота обикновено отговярат на силни шумове и звуци, докато аутистичните деца могат да игнорират тези шумове а да показват отговор към тихи звукове. Много съществено за диагнозата е извършването на аудиограма или евокирани потенциали. За разлика от аутистите глухите деца показват нормална привързаност към родителите си, обичат да бъдат гушкани и утешавани.

При тежките нарушения в начините на отглеждане, децата могат да изглеждат апатични, себевглъбени и откъснати. Двигателните и езиковите умения могат да са забавени. Такива деца обикновено бързо се подобряват при преместването им в по-добра психосоциална среда и при подходящо стимулиране.

Какво е лечението на аутизма?

Лечебния план цели намаляване на поведенческите симптоми и подпомагане развитието на детето, обучение в умения за самообгрижване. Родителите на такива деца също много често се нуждаят от допълнителна подкрепа и съветване.

Поведенческите методи и обучението понастоящем са терапия на избор.

Структурираното обкръжение в комбинация с поведенческите методи са най-ефективни методи за повлияване на аутистичните деца. Те показват по-добро повлияване от останалите поведенчески подходи. Обучението на родителите и уменията за поведенческа модификация могат да подобрят функционирането на детето. Тези тренинги изискват много време, а детето се нуждае от висока степен на структурираност.

В някои случаи може да се окаже необоходима и медикаментозна терапия, въпреки, че няма специфично медикаментозно средство за лечение на аутизма,. Лекарството може да намали хиперактивността, стереотипиите, себевглъбеността, раздразнителността.

Какво е развитието и перспективите на заболяването?
Аутистичното разстройство има дълъг ход. Някои от аутистите показват загуба на съществуваща преди това реч. Това става най-често в периода между 12 и 24 месец. Като основно правило децата с IQ над 70 и тези, които употребяват езика за комуникация във възрастта от 5 до 7 г. са с най-добра прогноза. Проучвания сред възрастни с аутизъм показват, че 2/3 от аутистите остават тежко инвалидизирани и живеят в пълна или частична зависимост. Само 1-2% функционират независимо и са работещи. Около 5-20% са с граничен на нормалния статус. Прогнозата е по-добра, когато в дома средата е подкрепяща, има капацитет да посрещнат широките нужди на такова дете.

Въпреки, че симптомите се редуцират в много от случаите, то при една част се наблюдава обостряне на агресивносттта и допълнителен регрес във функционирането. Около 4 до 32% имат епилептични припадъци в късното детство и юношество, като припадъците повлияват прогнозата негативно.

www.puls.bg
avatar
Lindzi
SPAMMER
SPAMMER


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Детето с аутизъм

Писане by styyni on Чет 02 Сеп 2010, 10:58

Подобно на много понятия, използвани в психологията, терминът
аутизъм има най-различни значения и покрива голям брой различни
функционални състояния.

Състоянието било първоначално диагностицирано като синдром или сбор от типични симптоми от д-р ЛеоКанър в университета „Джон Хопкинс” в Балтимор щата Мериленд.
Той казва: „Аутистичните деца са тези, които от началото на живота си
показват изключителна самотност и тревожно натрапчиво желание за
запазването й. Общият знаменател при такива пациенти е неспособността
им още от самото начало на живота да се свързват по обичайния начин с
хора и ситуации. Отначало историята на болестта показва неизменно
наличие на изключителна аутистична самотност, която винаги застава пред
всичко, идващо към детето отвън... Те имат склонност да отхвърлят
действителността, постоянно да размишляват и да се вманиачават при
извършване на дребни, повтарящи се действия.”

Преведен на обикновен език, горният цитат означава, че има
девет показателя, които трябва да се наблюдават. Почти всички нормални
деца ще покажат по някое време някои от тези характеристики. Родителят
трябва да е загрижен само ако детето показва изключителна склонност към
голям брой от тях.
Аутистичните деца показват:

1. Нарушена емоционална взаимовръзка и ненормално поведение пред хора, например:
третират ги като инструменти или предмети. Също така показват
дълготрайни затруднения при игра с другите деца.

2. Липса на себепознаване след определена възраст; детето може да се нарани, като
си блъска главата или чрез други видове агресия спрямо себе си и това
не го притеснява и не му прави впечатление изобщо. Създава илюзия, че
не изпитва болка.
3. Излагане или прекомерно разглеждане и изследване на части от тялото.
4. Прекомерно и излишно продължително внимание към неща, без отношение към това как се използват.

5.Определено и продължително съпротивление на всякъкви промени в
заобикалящата ги среда и непрекъснати опити да се потдържа или
възстанови това, с което со свикнали – децата, изглежда, са привлечени
от пълната монотонност
6. Преувеличен или липсващ отговор на
нормални събития, например отказ да гледа и слуша или безчувственос към
болка или температера; изключителна нелогична нервност, над тази, която
нармално може да се очаква от дете; странни страхове и фобии от
обикновени предмети.
7. Отказ да се научи да говори или много забавен говор (след дълъг период), странни маниери при говорене, които нямат смисъл.
8. Странни пози, клатене или въртене, „замръзване” в една поза.
9. Необичайно смесване на несъмнена изостаналост с временно нормални или почти нормални периоди.
Странното при тези деца е, че когато състоянието им на адекватнос се
подобри това означава, че те се разболяват от нещо. Много е интересно и
това при тях, че те не изпитват никаква привързаност към родителите си.
За тях те са като всички останали хора. Няма я тази привързаност между
родител и дете, която я има при нормалноразвиващите се деца. Тези деца
изключително много обичат музиката. Често си тананикът мелодия от
реклама или анимационно филмче, още преди да са проговорили.
Аутистичните деца много често боледуват от инфекция на горните
дихателни пътища, имат често гърчове и лениви черва.
Много често аутизмът в ранен стадии се бърка с шизофренията, детето се смята
за глухонямо или за някакъв друг вид психоза. Интересно е, че чрез
изследвания е установено, че много от аутистичните деца са гении в
определена област въпреки тяхното ниско IQ ниво, което е около 50-55 и
много рядко около 50-70.
Тези учители, които работят с
аутистични деца, сматат, че интелигентността на детето не е под въпрос.
Те чувстват, че има някакъв дефект, който не дава възможност на детето
да формира нормални взаимоотношения и да реагира нормално на това,
което се случва.
Няма друг разумен съвет, който един учител
може да даде на родителите на аутистично дете, освен да потърси
професионална помощ колкото се може по-бълрзо.
С течение на времето аутистичното дете подобрява състоянието си, но никога не се
излекува напълно. Родителите на детето с аутизъм трябва да свикнат с
мисълта ,че тяхното дете ще има нужда от родителите си през целия си живот.


Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Аутизъм – тази тежка диагноза!

Писане by styyni on Пон 22 Ное 2010, 19:55



Терминът „аутизъм" (другото му наименование е синдром на Канер) е нарушение в работата на мозъка с неясни причини, което се характеризира с трудности в общуването и социалната комуникация, а понякога и пълна невъзможност за осъществяването й. Ако детето ви страда от аутизъм, трябва да се обърнете към специалисти по психиатрия и психология.
Сред възможните причини за това заболяване (аутизъм) могат да бъдат много и различни фактори. Смята се, че то се съпровожда от неправилно развитие на мозъчната функция. При такива пациенти може да има нарушения на анатомичните структури на мозъка и увреждане на невроните в някои от областите. Предполага се, че това се дължи на нарушения в ембрионалния период. От друга страна, се забелязват и нарушения в обмяната на веществата при някои химични вещества в кората на главния мозък, отговорни за предаване на информацията. Има много данни, потвърждаващи влиянието на наследствените фактори за развитието на болестта. Буквално в последните месеци стана известно, че при тези пациенти често се среща увреждане на 16 хромозома и че причината за болестта може да бъде обременената наследственост. Действително, в семействата на такива пациенти са открити множество случаи на заболяване сред членовете му. Вероятността да се роди още едно дете с аутизъм е много по-голяма при родители, които имат вече едно дете с това заболяване.
ЧЕСТИ СА СЛУЧАИТЕ НА АУТИЗЪМ ПРИ ДВАМА БРАТЯ БЛИЗНАЦИ
Мъжете страдат от аутизъм по-често, отколкото жените. Честотата на заболяването при тях е около 34 пъти по-висока.
Терминът „аутизъм" (от гръцкия корен „аутос" - сам) е използван за първи път в трудовете на швейцарския психиатър Блейлер през 1910 г. в описанието на признаците на шизофрения, визирайки потапянето на пациента в някакъв свой вътрешен свят. До края на 70-те години на миналия век в медицинския свят аутизмьт не е бил обособен като отделно заболяване. Той е бил смятан за признак на шизофрения, за изоставане в умственото развитие и за наличие на други нарушения.
КАК СЕ ПРОЯВЯВА АУТИЗМЬТ?
Болните срещат огромни трудности при оборването с други хора и най-вече - в областта на вербалната и невербалната комуникация. Може би по-правилно е да се каже, че всички останали хора имат трудности в общуването с тях. Защото аутистите не страдат по този повод и не преживяват емоционално този свой дефект. Те изпитват трудности в необходимостта да говорят и затова предпочитат да мълчат. Те може да си измислят свои собствени правила в граматиката и да издават безсмислени звуци. Характерно за "тях е повтарянето на отделни стереотипни думи или кратки фрази и използването на оскъдни жестове, вместо разговор. Хората, страдащи от аутизъм, са склонни да проявяват липсата на интерес към другите и не проявяват желание да си намерят приятели. Повечето от тях предпочитат да останат сами. Те не обичат да се отзовават при произнасяне на името им. Често хората, които общуват с тях, остават с впечатлението, че те не разбират жестовете, израженията на лицето и имат разсеян и отсъстващ поглед по време на разговора.
ИМА ЛИ ЛЕЧЕНИЕ НА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ?
За болестта е характерна промяна на чувствителността: намален праг на болката и силните шумове. Болните често отхвърлят физическия контакт с друг човек. Аутистите предпочитат да си играят сами. Често поведението им е странно, например има повтарящи се стереотипни движения, изблици на гняв и агресия, натрапчива продължителна привързаност към някаква идея, човек, обект и т.н. Такива пациенти могат да имат необикновена работоспособност и енергия, или обратното - изразено снижаване.




styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Аутизмът ще се превърне в епидемия

Писане by pumpal21 on Сря 01 Дек 2010, 15:01

Сигурно сте срещали деца, които са болни от тази страшна и вече коварна болест. Те по нищо не се различават от останалите. Просто са по-мълчаливи и затвотени от останалите. Но не е само това… Казват, че около 16 000 са децата с аутизъм в България. Но в действителност те са много повече. Аутизмът рефлектира минимум върху 60 000 човека в България към настоящия момент.

Ето и официалната информация, която може да накара и най-безчувствения човек да настръхне. Градацията, с която това заболяване се разпространява в България е просто страшна. През изминалата година, повече деца са диагностицирани с аутизъм, отколкото с диабет, синдром на Даун, рак и СПИН общо. Преди 20 години, 1 на 10 000 деца страдаше от аутизъм. Преди 5 години, 1 на 500 деца страдаше от аутизъм, през 2008 г. 1 на 150 деца страдаше от аутизъм. Едно на всеки 91 момчета страдат от аутизъм през 2010 г.

Деца с аутизъм се раждат в семейства от различни раси, етноси, социален произход, образование, интелект, убеждения и религия. Известни личности с аутизъм са Леонардо да Винчи, Мария Кюри, Томас Едисон, Томас Джеферсън, Людвиг ван Бетовен, Волфганг Амадеус Моцарт, Нютон, Марк Твен, Ван Гог, Стивън Спилбърг, Джим Кери.

Хората с това заболяване не знаят какво е това средно положение, те могат всичко и… нищо.

Ако приемем, че сте нормален, или поне се имате за такъв, а и медицината го доказва, то вие бихте могли да станете отличен математик, човек с аутистичен мозък може да стане гениален математик. Възможно е в състояние на силен стрес, да плачете и да крещите, ако сте в нормата, но човек с аутистичен мозък, може да слезе под кота „нула“ и да замълчи завинаги… или дотогава, докато не получи любовта и не усети приемането и доверието…

Аутизмът не е болест, а състояние. За него няма скъпо струващи операции, трансплантации. Няма увредена тъкан, различна е само структурата на мозъка, което се обуслява от липсата или недостатъчността на нервни връзки в най-висшата нервна система на човека – периферната нервна система на мозъчната кора. Еволюцията на човешкия мозък, постигната с хилядолетия, се преповтаря през първите 4 години от човешкия живот. В случай, че се провокира от силен стрес, възможно е мозъчната еволюция да заседне в нивото, при което е бил мозъкът в момента на стреса.

Нали ви се е случвало да спорите с някой и да се сетите какво е трябвало да кажете едва след като си тръгнете. В този момент вие сте имали аутизъм. Ако вашето дете е диагностицирано с аутизъм или детето на ваш познат, приятел или колега, то се чувства така във всеки един момент – знанията не могат да излязат на повърхността и да влязат в употреба.

Аутизмът е нещо, което всички ние носим в себе си и само емоционалната ни интелигентност ни помага да се справяме и нашият аутизъм да се проявява сравнително рядко, само при състояние на много силен стрес.

При децата с аутизъм емоционалната интелигентност се изгражда с помощта на много терапии, време, любов, приемане, доверие – от семейството, съучениците, учителите, терапевтите и обществото, и отнема много време, през което аутистичните моменти и атаки в мозъка на аутистичното дете стават все по-редки и детето става все по-социален и пълноценен член на обществото.

_________________
avatar
pumpal21
Глобален Модератор
Глобален Модератор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Многото лица на аутизма

Писане by styyni on Пет 18 Фев 2011, 18:54


Всички тези дечица изглеждат толкова различни… на пръв поглед. И все пак, те
имат едно общо нещо между си – всяко едно от тях е диагностицирано с
аутизъм.

Родителите му го наричат „нашият нежен гигант”. На 6 години,
Митко е доста едър за възрастта си, но не може да убие и муха. Той е
плашлив и срамежлив във всяка една социална ситуация – от играта с
другите деца, до общуването с родителите си. Любимото занимание на Митко
е да скача на трамплина в задния двор с часове. Изглежда, че той живее в
свой собствен свят и почти никога не можеш да го чуеш да обели и дума.
Само на 4-годишна възраст, Кристиан вече може да ви
разкаже абсолютно всичко за цикъла на живота и миграционните потоци на
пеперудите „монарх”. Дори сам се е научил какво е фотосинтеза. Въпреки
че е интелектуално надарен, Криси изпитва огромна трудност при воденето
на адекватен диалог. Вместо това, той предпочита да ти изчете лекция по
въпрос, от който е обсебен и много запознат, като пеперудите или графика
на влаковете.
Русичка, със сини очи - Елена е само на 3 години и
буквално пращи от енергия. Винаги тича неуморно из къщата и неспирно
пляска с ръце. Тя има странния навик да повтаря казаното от хората –
същите думи, дори същата интонация. Може да изрецитира цял диалог от
някое от любимите си видеа на Дисни, след като го е гледала само веднъж.
На 2 годинки, Георги, който в началото бе разхвърлян
и хвърляше играчките си из цялата стая като повечето деца на неговата
възраст, сега подрежда влакчетата си като аптекарски шишета. Обикновено
Жорко взима едно от влакчетата си, ляга по корем и го бута по
въображаеми релси, следейки много внимателно с очи пътя на вагона. Той
може да се забавлява по този начин с часове.
Всички тези дечица изглеждат толкова различни… на пръв поглед. И
все пак, те имат едно общо нещо помежду си – всяко едно от тях е
диагностицирано с аутизъм.

Кратка история на аутизма
Думата аутизъм идва от гръцката дума autos, което означава „себе си”.
Въпреки че за някои хора аутизмът е сравнително нова диагноза, някои от
първите публикации относно изследване на поведенчески модели през 18
век описват поведение, характерно за аутизма. Чак през 1911 г.
швейцарският психиатър Юджин Бюлер въвежда термина „аутизъм” в работата
си с някои шизофренични пациенти. Той отбелязва, че пациентите са много
изолирани от външния свят и са изключително погълнати от себе си.
В днешно време за пионери в областта на аутизма се
спрягат доктор Лео Канър и Ханс Аспергер. През 1940 г. двамата доктори
не се познават, но по едно и също време предприемат едно и също
изследване – описват децата, участвали в проучването, като аутисти.
Канер описва симптомите такива, каквито ги познаваме ние днес – децата
проявяват увредени социални взаимодействия, липса на въображение в
игрите и проблеми с вербалната комуникация.
Аспергер от своя страна отчита почти същите симптоми с разликата, че
децата, участвали в неговото изследване, имат учудващо висок коефициент
на интелигентност и прекалено сложен език за ранната си възраст – те
говорят като малки „възрастни” хора.
През 1980 г. доктор Лорна Уинг – психиатричен консултант за
Националното аутистично общество във Великобритания, въвежда термина
„Синдром на Аспергер”, за да отличи тази диагноза от класическия вид аутизъм.
Какво е аутизмът днес?
Думата "аутизъм" днес
се използва като обобщаващ термин на целия спектър от аутистични
нарушения. Често срещано название е "аутистични спектърни нарушения",
които включват следните 5 диагнози: аутистично разстройство, Синдром на
Аспергер, Синдром на Рет и ПДД-НОС.
Повечето хора свързват заболяванията от аутистичния спектър с поведението на героя на Дъстин Хофман във филма „Rain Man”.
Там той имаше невероятната способност да помни комплексни комбинации от
цифри, но не можеше да извърши елементарна задачка, като да направи
печени филийки, например. Други смятат, че децата, страдащи от такива
заболявания, са много резервирани и студени, отхвърлят прегръдки и
никога не показват близост и обич към околните.
Вече обаче знаем, че този тип заболявания са много комплексни и имат характеристики
и симптоми, които могат да се проявят в различни комбинации и честоти.
Също така знаем, че всеки индивид, страдащ от аутистично разстройство, е
уникален сам по себе си. Те имат силно изразена индивидуалност и особени черти на характера.
Аутистичното разстройство не е болест в истинския смисъл на думата
(дефиницията за „болест” е: заболяване, поради което са нарушени
типични физиологични функции, например – пневмония или високо кръвно).
Най-общо казано, аутистичното разстройство е
нарушение в развитието. Състояние, при което има смущения в развитието
на типичните физични или психологични прояви, обикновено обобщавано със
забавяне в развитието. Симптомите се проявяват още в ранна детска
възраст. Този вид заболяване може да засегне способностите на детето да
комуникира, да използва въображението си и да общува с други хора – дори
родители, братя и сестри.
Заболяванията, които са включени в спектъра на
аутистичните разстройства, варират от средни до тежки. Дете, което е в
тежката част на спектъра, е възможно дори да не може да говори и да
страда от умствена изостаналост. Тези, които попадат в средата на
спектъра, понякога са способни да функционират адекватно дори в класната
стая и да достигнат момента, в който тя или той вече не отговаря на
симптомите за аутизъм.
Няма две деца, страдащи от аутизъм, които да си приличат,
въпреки еднаквата диагноза. Дете, диагностицирано с аутизъм, може да не
умее да чете и да има нисък коефициент на интелигентност, докато друго
със същата диагноза може да има коефициент над средния.
За да различиш едно здраво дете от дете, страдащо от аутизъм, не може да съдиш по външния вид. Трябва да надникнеш в мозъка.
Поради тази причина аутистичните разстройства са наричани още „невидими
увреждания”. Няма медицински тест, който да установи подобно
заболяване. Едно дете се диагностицира с аутизъм на базата на липсата
или проявата на определени поведенчески модели и умения. Например – ако
3-годишно дете все още не говори, то това значи, че при него липсват
характеристики в поведението, отговарящи на възрастта му.

Източник!

styyni
властелина на форума
властелина на форума


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аутизъм!

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите